7 месеца
За сайта3 4 | ВНА 1452 дата на запис: издание 1977 г. |
I страна 1. ВЕСЕЛ ДА Е ХОРОВОДЪТ м. П. Крумов 2. ПЕСЕН ЗА ДОБРУДЖА м. Ст. Кънев, т. Ив. Василев 3. МЪЖКИ РЪЧЕНИК соло гьдулка Петко Желязков 4. ПО ДВОР ТИ ХОДЯ 5. РЪКА ОТ ДОБРУДЖА соло кавал Илия Каракашев 6. МАМО, МИЛА МАМО 7. ВЗЕМИ ME, РАДО 8. СЕИТБА м. Ан. Наумов Обр. П. Крумов (3, 5, 6, 7). Н. Кауфман (4) II страна 1. ОЙ ВЕЛО м. П. Крумов, сол. Иван Георгиев 2. БРЕСТАШКА ТРОПАНКА соло гайда Желю Димов 3. МЕЛАИМ, БЯЛА РАДКЕ 4. СНОЩИ ВИДЯХ МАЛКА МОМА м. Ан. Наумов 5. МЪРИ ДЕВОЙКО м. Хр. Тодоров 6. РАДО, РАДО, БЯЛА РАДО 7. ИЗХВЪРЛИ КОНДАК соло кавал Илия Каракашев 8. ЖЕНАЛА Е РАДА сол. Донка Спасова Обр. П. Крумов (2, 7), Ст. Кънев (3), Н. Кауфман (6), Ф. Кутев (8) Добруджанският ансамбьл за народни песни и танци в гр. Толбухин е създаден през 1954 г. като самодеен състав, а от началото на 1970 г. става професионален. Негов главен художествен ръководител е Петър Крумов. Основна задача на ансамбъла е да издирва и да популяризира богатого фолклорно наследство от Добруджа, да пропагандира чрез концертната си дейност българските народни песни и танци, да възпитава трудещите се в любов към изкуството и в уважение към вековните реалистични традиции на народа ни. Стремежът на художественото ръководство е както да запази, така и да доразвие онова, което е завещал народът ни в своите песни, танци и инструментални мелодии, в чудните творения на своите сръчни ръце. Така например певиците пеят със специфичната гърлено-гръдна постановка. В оркестьра се използуват традиционните народни инструменти — кавал, гайда, гъдулка, тамбура, тъпан. Запазени са всички мелодични, ладови, ритмични и метрични особености на българската народна музика, характерните танцови стъпки и движения. Това е единственият състав у нас, който ползува за сценичен показ автентични костюми, като по този начин запазва органичната връзка между матерналната и духовната култура от миналото. Заедно с това съобразно сценичннте изисквання и съвременния начин на художествено възприятие в репертоара и в неговото поднасяне настъпват значителни промени. Едногласът престава да бъде основният начин на музициране. Започва непрекъснато хармонично и полифонично обогатяване на песента. Разширяването на инструментариума и обособяването на отделни оркестрови групи позволява наред със соловите изпълнения — така характерни в миналото —да се свирят обработки и авторски пиеси със сложна, многопланова фактура. Трайно място в репертоара заемат песните за героите-партизани, за социалистического село, за Партията, създадени през последните десетилетия. Неизменен остава стремежът да се запази изпълнителският стил, чистотата и първичността на мелодичните варианти, многообразието и спецификата на богатата орнаментировка. В архива на ансамбъла са събрани повече от 4000 народни песни и инструментални мелодии, които заедно с личния репертоар на изпълнителите представляват непресъхващ извор, от който се черпят материали за новите концертни програми. Сътрудници при обработката и сценичната постановка на тези материали са мнозина от най-изявените наши композитори и хореографи, работещи в областта на фолклора. Репертоарът изобилствува с весели пролетни хороводи, с протяжни жетварски напеви, с игриви момински припявки и буйни мъжки игри, неизменно съпровождащи всяко народно празненство. Достойно място заемат и обичаите. Всяка година съставът изнася десетки концерти по всички краища на родината. Много често негови записи могат да се чуят в програмите на радиото. Най-хубавото от репертоара е записано на девет грамофонни плочи. Редица изпълнения, между които "Песен за Добруджа", "Мамо, мила мамо", "Ой. Вело", "Ръченик с шиници" и др., отдавна са добили широка популярност и са желани и търсени от публиката. Силата на въздействието на ансамбъла се крие в искреното отношение на изпълнителите към изкуството, в големия емоционален заряд, съпътствуваш всяка тяхна изява. На първите три републикански фестивала през 1959,1964 и 1969 г. Добруджанският ансамбъл неизменно е извоювал най-високите отличия — златни медали и диплом за изключително високи художествени постижения. За голямата си всеобхватна дейност е награждаван от Главното политическо управление на БНА и от ЦСПС. Редица негови солисти като Иван Георгиев, Желю Димов, Атанаска Станева, Санда Илиева, Стефан Георгиев и др. са лауреати на наши и международни фолклорни състезания. Ансамбълът е инициатор и неизменен участник във фестивала "Добруджански фолклорни дни". Успешните му гостувания в СССР, Румъния, Франция, Ирак и Белгия спечелиха хиляди нови приятели на България и на нейното богато и самобитно изкуство. Роден от самодейността, ансамбълът и сега не прекъсва връзките си с многобройните самодейни колективи. Близък приятел на народните таланти, той е не само място, откъдето може да се получи нов репертоар или методическа помощ, а преди всичко образец за подражание в тяхната творческа дейност. "Този състав очарова публиката чрез ритмите на оркестъра, високото качество на хора, динамиката и отличната ансамбловост на танцьорите и най-после чрез красотата и разнообразието на костюмите." в. "Ла нувел републик", Франция, 1964 г. "Оркестровата група на ансамбъла е една от най-добрите измежду тези, които сме имали възможност да слушаме: изпълнителска виртуозност, превъзходна звучност и съвършена хомогенност в асиметричната ритмика — една голяма трудност за изпълнение." в. "Льо Пьопл", Белгия, 1970 г. |