7 месеца
За сайта
8 4 | ВХА 1419 дата на запис: издание 1973 г.  |
melodist / 2017-03-25 21:38:34 / Редакция № 5: 2022-07-04 19:59:45
| Тебе поем / Д. Христов. Во царствии Твоим / Д. Христов; солист Хр. Каменов. Иже херувимы и Яко да царя / Д. Христов. Достойно есть / З. Манолов. Благообразний Йосиф / З. Манолов. Хвалите имя Господне / П. Чесноков. Преславная днесь / С. Дегтярьов. Помишляю ден страшний / Ал. Архангелский. Блажен муж / Ал. Архангелский; солист Хр. Каменов. Нине отпущаеши / Ал. Гречанинов касета ВХМС 7044 Дейността на свлавянските първоучители Кирил и Методий и техните ученици още през IX в. полага основите на българската православна църковна музика. Исторически тя е първата национална литургична музика в Европа вън от латино-григорианската традиция на Запад и на гръко-византийската на Изток. Развитието ѝ е непосредствено свързано със старобългарската писменост и литература – най-старата европейска литература на народен говорим език. Цар Борис I (852–889) приема християнството за държавна религия през 865г., а през 988г. великият киевски княз Владимир (978–1015) покръства Русия под силното българско влияние и с активно българско съдействие. Съществуват множество доказателства за приоритета на старобългарската култура, включително и музиката, сред другите славянски култури. Взаимните влияния между българската и руската църковна музика още през средновековието са интересни и сложни явления, но още не са добре изучени. Именно в руски нотни ръкописи от късно време XVII–XVIII в. се намират песнопения от т.н. „Болгарский роспев”, както и в румънски книги от XVII в. По всяка вероятност те водят потеклото си от българската църковна музика преди и по време на турското нашествие, запазена и разпространена в Русия и Влашките земи от български книжовници. Възстановяването на пълната картина на старобългарската църковна музика е извънредно трудна, но благодарна задача на науката. В хилядолетното си развитие руската църковна музика има един дълъг период от XVII до XX в., който е класически в историята на култовата музика въобще. Под влияние на различни нейни големи майстори се създават и първите значителни образци в църковното пеене в България след Освобождението. Най-големият представител на българската църковна музика от по-ново време – Добри Христов (1875–1941), ученик на Дворжак и личност с извънредни заслуги за новата българска музика, е представен с три песнопения от последованието на Златоустовата литургия – Тебе поем (“Te cantamus”) със строг, благороден характер, построено архитектонично с внушителни вътрешни градации; Во царствии Твоем (“In regno tuo”) за хор и тенор-соло с вълнообразен строеж и с вглъбен светъл характер. Това произведение на Д. Христов издържа сравненията дори с шедьоври на православната култова музика. Не по-малко прекрасна е и Херувимска (“Hymnus heruvimicus”) с висшата си, топла, съзерцателна лирика. Нейното богато на цветове и нюанси развитие води всъщност до втората ѝ част Яко да царя (“Ut regnet...”), в която се прославя земната мощ на царя в противовес на църквата, в която е въплътен идеала за небесните ангелски сили. Текстът на този древен химн възхожда към ранното византийско средновековие и отразява типични за оная епоха поетични и философски възгледи. Върху един традиционен мотив съвременният български композитор Здравко Манолов (р. 1925), автор на симфонични, камерни и вокални произведения е написал Достойно есть (“Dignum est”), вглъбено, красиво песнопение върху древен текст от Златоустовата литургия с плавни, дълги дихания, с интересни нови хармонии и богата игра на цветове и регистри. Благообразний Йосиф (ср. Евангелие от Марко XV, 43: Venit Joseph ab Arimathaia nobilis decurio…”), песнопение на тропара на Утренната на Велика събота е известна разработка по мотив от „Болгарский роспев”. То се отличава с топлота и сърдечност, изградено е плавно, с голяма вътрешна градация. Хвалите имя Господне (“Laudate nomen Domini”) от последованието на Утренната е от Павел Чесноков (1877–1944) – раздвижена по характер творба, с интересна игра на тембри и логични градации на израза. Преславная днес (“Viderunt praeclara”) по текст на хвалитна стихира на Петдесетница е от Степан Дехтярев (1766–1813) и представлява внушително песнопение с бодрия си бляскав енергичен характер, на който контрастира сравнително бавна и сдържана средна част. Знаменитият руски майстор на църковна музика Александър Архангелский (1846–1924) е представен с две произведения – Помишляю день страшний (“Atrocem diem sentio”), песнопение от Октоиха на VI глас, във вторник на Утренната в скръбен, съзерцателен тон, със силно контрастна, бърза и кратка средна част и Блажен муж (“Beatus vir…”) върху текста на Псалм I, който влиза в последованието на Вечернята, издържан в елегичен тон, с грандиозна градация в развитието си. Изграждането на произведението върху репликите на хора и тенор-соло напомня за похватите на старинното, респонзориално пеене. Химнът Нине отпущаеши (“Nune dimities” по Евангелие от Лука II, 29–32 от последованието на Вечернята) от Александър Гречанинов (1864–1956) е вглъбена дълбоко философска творба, чийто тон постепенно се извисява в светла лирика. Църковната музика на православните славяни от по-ново време е предимно хорова. Чистият ѝ вокален стил е абсолютно неизменен през всички епохи и е резултат на основни възгледи на източното християнство, според които музикалните инструменти са недопустими в богослужението. Стефан Лазаров |
melodist / 2017-03-25 21:39:54 / Редакция № 4: 2022-04-24 22:02:28
