7 месеца
За сайта5 2 | ВАА 1270 дата на запис: 1971 |
Страна А — 22.25 Страна Б — 23.00 Документален автопортрет по лични разкази, бележки, писма, спомени, статии и речи Изп. з. а. К. Янев, з. а. М. Миндов, В. Стойчев ... Аз признавам, че говоря с рязък и суров език. Моята борба и моят живот също бяха резки и сурови. Но моят език е език откровен и искрен. Аз съм свикнал да наричам нещата със собствените им имена. Аз не съм адвокат, който по задължение защитава тук своя клиент. Аз защитавам себе си като обвиняем комунист. Аз защитавам своята собствена комунистическа, революционна чест. Аз защитавам своите идеи, своите комунистически убеждения. Аз защитавам смисъла и съдържанието на моя живот. .... Печатът не само ме хулеше по всякакъв начин – това ми беше безразлично, – но във връзка с мен наричаха и моя български народ „див” и „варварски”, наричаха ме „тъмен балкански субект”, „див българин” и аз не мога да отмина това с мълчание. Вярно е, че българският фашизъм е див и варварски. Но българските работници и селяни, българската народна интелигенция съвсем не са диваци и варвари. Равнището на материалната култура на Балканите безусловно не е така високо, както в другите европейски страни, но духовно и политически нашите народни маси не стоят на по-ниско равнище, отколкото масите в другите европейски страни. Нашата политическа борба, нашите политически стремежи в нашата страна не стоят по-ниско, отколкото в другите страни. Народ, който 500 години живя под чуждо иго без да изгуби своя език и националност, нашата работническа класа и селяните, които се береха и се борят против българския фашизъм и за комунизма – такъв народ не е див и варварски. Диваци и варвари в България са само фашистите. Но аз ви питам, господин председателю, в коя страна фашистите на са варвари и диваци? Из заключителната реч пред Лайпцигския съд – 16 декември 1933 г. ... Трябва да се държим здраво, дружно, да не допускаме да се разколебае нито на йота нашето народно единство, да вървим с пълна вяра напред и все напред. Действително българският народе малък, но той е велик в своята желязна воля, велик в своята непоколебима духовна мощ, велик в своята вяра в правдата и в справедливостта, велик в своите огромни таланти и дарования, които крие по градове и села... Из беседа с делегацията на карловските жени – 6 май 1947 г. ... Трябва да имате предвид, че е необходим упорит труд, за да може всяко дарование да се развие и стане пълноценно. Няа дарби, които падат като манна от небето. И най-даровитите хора не могат да дадат нищо, ако не се трудят неуморно, ако не работят върху себе си, не се усъвършенстват. Вие сте млади, здрави, силни, с криле, едно е само необходимо: да имате желани и твърда воля да се учите, да се усъвършенствате, да вървите напред. Из слово на тържественат вечер на младежката художествена самодейност – 27 май 1947 г. ... Икономическата мощ на нашата страна и благоденствието на нашия народ зависят в най-висока степенот развитието и модернизирането на селското стопанство у нас. Без това не е възможно необходимото индустриализиране, което пък индустриализиране от своя страна е необходимо условие за успешното по-нататъшно развитие и модернизиране на самото селско стопанство. Из поздравително писмо до конгреса на агрономите – 19 май 1946 г. ... Нашата млада народна република трябва в 10-15 години да достигне онова, което другите държави в 100 години са постигнали. Ако ние не успеем да направим това, няма да можем да осъществим своите големи идеали като народ и като комунистическа партия. Из реч пред Софийската областна партийна конференция – 24 февруари 1947 г. |