6 месеца
За сайта3 2 | ВЕА 1199 дата на запис: 1970 |
1 страна 1. Бре Петруно (обр. Ф. Кутев) — 1.20 2. Книгата и песента (обр. Б. Гатев) — 1.05 3. Джоката (обр. М. Йорданов) — 2.35 4. Айде сънце зайде (обр. Ф. Кутев) — 3.00 5. Наш Денчо (обр. Л. Лесичкова) — 1.55 6. Бавна песен и копаница (обр. М. Йорданов), соло кавал - Ем. Вълков — 6.00 7. Три пирински нар. песни - Вой пушка пукна; Стовене; Седнало е Джоре доз — 3.50 2 страна 1. Тракийска припевка (обр. Н. Кауфман) — 1.40 2. Слънце грее (обр. Ан. Наумов) — 1.10 3. Пайдушко хоро (обр. М. Букурещлиев) — 2.45 4. Събрали се тия ситни пилци (обр. Ан. Наумов) - сол. Д. Ганчовска — 2.25 5. На ръка (обр. К. Колев) — 2.05 6. Седе седянка (обр. Ст. Кънев) — 1.55 7. Козарка (обр. Ст. Кънев) — 1.25 8. Пастирчета, сюита за нар. орк. (м. Б. Воденичаров) — 6.25 В 1962 година към Двореца на пионерите бе създаден Детско-юношески фолклорен ансамбъл с главен художествен ръководител — М. Букурещлиев, ръководител на оркестъра — М. Йорданов и танцов състав с хореограф П. Григоров. До 1970 год. 300 деца и юноши, ученици от софийските училища, на възраст от 9 до 16 години, подбирани с конкурс, се обучават в ансамбъла и в подготвителните групи към него. Хорът е съставен от момичета. Те пеят открито, согласно българската народна традиция. Този начин на пеене придава на хора специфична плътна българска фолклорна звучност. Оркестьрът от гайди, кавали, гъдулки, тамбури и тъпан, освен съпровождащ хора, се проявява и самостоятелно, с пиеси, специално обработени за неговия състав. Танцовият състав наред със своите номера участвува и в сборни постановки, на които ансамбълът дана все по-голямо място в своите програми. Репертоарът и на трите състава е съобразен с възрастта на децата, а с най-малките се работи специално. Множество пиеси са написани нарочно за ансамбъла. Голямо място в репертоара е дадено на детския фолклор, във форма на игри или на близки по образност и тематика до детската душа песни и танци, подбрани от всички фолклорни области на страната. Ансамбълът изнася годишно около 60 концерта, най-вече пред ученици. На прегледа на пионерската муз. самодейност през 1966 г. излезе първенец. Гостуванията му в Москва, Естония, Югославия, ГФР и Унгария се превърнаха в истински български фолклорни тьржества и намериха най-възторжено отражение в чуждата преса. На конференцията на международната организация за муз. възпитание на младежта през юли 1970 г. в Москва, Д. Кабалевски отбелзва: "Младежкият фолклорен ансамбъл от София бе украшението на нашата конференция". Ансамбълът при Двореца на пионернте е огнище, от което се излъчват художествени постижения и опит, проверени с много търсения. По негов пример в страната се създадоха и продължават да се създават редица детски пионерски ансамбли. Всяка година, навършили пределната възраст за участие, десетки юноши напускат с тьга ансамбъла, скътали завинаги силна любов към българската народна музика, на която те ще останат верни за цял живот. В настоящата плоча са намерили място най-новите изпълнения на Детския фолклорен ансамбъл. Р. Кацарова |