7 месеца
За сайта
3 3 | ВСА 1158  |
melodist / 2017-03-25 00:57:25 / Редакция № 3: 2022-06-28 21:52:08
| Иван МАРИНОВ. Първа симфония за бас и оркестър по текст на Пеньо Пенев 1. "Ние от ХХ-тия век" (Allrgro moderato - Comodo) 2. "Добро утро, хора!" (Allegro giocoso) 3. "Ноктюрно" (Larghetto) 4. "Дни на проверка" (Dramatico - Maestoso) Солист - Павел Герджиков, бас. Оркестър на Софийската народна опера. Диригент - Иван Маринов Първа симфония е показателен художествен образец за идейно-тематичните предпочитания на Иван Маринов, който поставя в центъра на творческите си замисли явленията на съвременната наша социалистическа действителност. С тази черта на неговия композиторски натюрел е свързано и влечението му към своеобразното вплитане на поетичен текст, поверен на солова вокална партия, в симфоничната тъкан, влечение, намерило израз досега в три крупни симфонични творения, конто утвърждават самобитния принос на композитора към жанровото обогатяване на съвременната българска музика. В Първа симфония, създадена през 1967 г., са използвани няколко стихотворения на Пеньо Пенев. Наличието на текст слага отпечатък върху структурата и образността на творбата. Макар и да се различава от традиционното третиране на жанра, тя притежава основните специфични белези на симфонията, преди всичко установената характерност на всяка от четирите части и музикално-драматургическото единство на целия цикъл. Конкретността на текста умело е съчетана със симфоничното обобщение на мислите и чувствата и оркестърът е главният двигател на развитието. Художествените достойнства на Симфонията се определят от яркостта на музикалния и поетичния материал, богатството на емоционални състояния и на оркестрови звучности, убедителността на идейното съдържание н неговата достъпност и близост до възприятията на съвременния слушател. Частите на Симфонията, освен темповите означения, носят и заглавията на използваните в тях стихотворения. Първата част започва с тревожен Пролог, чието тематично ядро е стилизиран морзов сигнал. Този мотив, който се явява и в другите части, звучи тук като епиграф на произведението. Неговият смисъл е свързан с написания от автора върху първата страница на партитурата стих на П. Пенев "Хора, слушайте сигналите на сърцето ми!" След Пролога, върху текста на стихотворението „Ние от двадесетия век" е широко развита певческа солова партия, в която е заложена основната философска концепция на произведението. Втората част няма текст, но нейното съдържание явно е инспирнрано от стихотворението, с чието заглавие тя е означена. Изпълняваща функцията на сонатно алегро в цикъла, тя е наситена с жизнерадостен устрем, контрастно отсеняван с лирични настроения и бойки импулси. В Ларгетото изцяло владее атмосфера на лирико-поетичен размисъл. Финалът представлява вариации на целия тематичен материал от предншните части. Главната роля тук играе оркестъра. В процеса на музикалното изграждане, в което изтъкват патетичните изблици, се налага образа на борбата напрегната, изпълнена с трудности и драматични сблъсъци. След кулминацията иде развълнуван Епилог, който чрез тематичната си връзка с Пролога сякаш затваря в рамка архитектониката на цикъла. Краят на Симфонията отзвучава с думите на поста „Човекът е човек тогава, когато е на път!" Биографични бележки за Иван Маринов. Роден е на 17 .X. 1928 г. в София. Музикалното си образование е получил в БДК — по композиция при П. Хаджиев и В. Стоянов и по дирижиране — при М. Големинов. Един от най-ярките представители на композиторите от средната генерация, Маринов е получил признание и с големите си постижения в диригентското изкуство — той е диригент на Софийската народна опера, често излиза и на симфоничння подиум. Носител е на награди за композиция на Световния младежки фестивал в Москва и на конкурса в Брюксел. Негови произведения са изпълнявани и в редица други страни. Евгени Павлов |
pippopippo / 2018-03-20 22:02:42 / Редакция № 4: 2018-03-20 23:07:32
