1 година
За сайта
3 3 | ВКА 1130 1978, дата на запис: 1969  |
melodist / 2017-03-24 23:36:19 / Редакция № 9: 2025-05-27 01:04:17
| Страна А Бах-Бузони. Токата в до мажор (1. Preludio. 2. Intermezzo. 3. Fuga) — 16.50 Д. Ненов. Миниатюри 1. Прелюд (Moderato) — 1.35 2. Песен (Andante sostenuto) — 2.10 3. Стакато (Vivace) — 0.55 4. Пасторал (Moderato) — 2.20 5. Гайда (Vivo e leggiero) — 1.20 Страна В Л. ван Бетховен. Соната за пиано оп. 53 "Валдщайн" 1. Allegro con brio — 8.30 2. Introduzione. Adagio molto. 3. Rondo. Allegretto moderato — 13.05 Изкуството на проф. Люба Енчева прелставлява етап в развигието на българската клавирна култура. Изпълнителският стил на голямата българска пианистка синтезира благотворното влияние на три школи: солидната основа на Миланската консерватория под ръководството на Ренцо Лоренцони й дава средствата, за да овладее огромния репертоар в работата си с френския педагог Марсел Чиампи в Париж. По-късно Люба Енчева специализира в Берлин при световно известия пианист Едвин Фишер, чиято художествена култура и артистично майсторство повлияват силно за голямото развитие, което Люба Енчева получава като активно концертираш артист и професор в България. Високият изпълнителски уровен на пианистката проличава във всички стилове и сфери на нейния разнообразен и много голям концертен репертоар. Някои автори, като И. С. Бах. Цезар Франк и други, са много близки до нейната художествена натура и тяхното клавирно творчество Люба Енчева изпълнява почти изцяло. Баховите композиции тя интерлретира, изтъквайки техния мащабсн замисъл. Така прозвучава Токатата за орган в до мажор — клавирна преработка на Ф. Бузони. В трите части на това крупно произведение (Прелюд, Интермецо и Фуга) Люба Енчева осъществява многобройни изпълнителски решения и детайли, които в своята съвкупност придават на интерпретацията съвременност и художествена правдивост. Като Бетховенов изпълнител Люба Енчева поставя в равновесие строгия рационализъм и непосредствено-емоцноналната олухотвореност. Крупният замисъл на «Голямата соната" оп. 53 („Валлщайн") Люба Енчева предава в съвършена пианистична линия, с пластично очертани фрази и звукова напевност. Написан през 1804 година, този монументален цикъл синтезира блестящия виртуозен Бетховенов пианизъм с богата панорама на възвишени поетични образи. Двете големи платна (Алегро и Рондо) са свързани и обединени от дълбоката лирична изповед в кратката средна част (Адажио), означена от Бетховен като интродукция към разгърнатия финал. В изпълнението на Енчева доминира широко дихание, съчетано с художествена простота на музикалния израз. Люба Енчева е забележителен изпълнител на романтична музика. В нейния огромен концертен актив у нас и в чужбина (пианистката е концертирала с много голям успех в почти всички страни на Европа, в СССР и другаде), са включени стилни програми на рецитали и концерт със симфонични оркестри, посветени на Брамс, Франк, Шуман, Шопен и други. С голямо майсторство пианистката претворява пиесите на композитори от нашата съвременност (Прокофиев, Хачатурян и др.). а българската клавирна музика многократно е прозвучавала в изпълнение на Люба Енчева. С тънък вкус и усет за художествен детайл тя интерпретира контрастните по съдържание "Пет миниатюри" (1945 г.) от Димитър Ненов, умело подчертавайки графичните контури на пиесите и насищайки ги с акварелен колорит. Изкуството на Люба Енчева притежава черти, създали индивидуален, високо художествен изпълнителски стил, който, в своето многостранно развитие и изява, дава облик на съвременния български пианизъм. Любомир Динолов кандидат на изкуствознанието |
melodist / 2017-07-20 00:20:34 / Редакция № 6: 2025-05-27 01:11:14
