6 месеца
За сайта
3 2 | ВАА 12477 1990, дата на запис: 17 ноември 1988  |
melodist / 2017-05-02 12:08:56 / Редакция № 6: 2022-07-05 00:07:36
| Страна А — 24.00 Страна Б — 24.50 Тонрежисьор — Зоя Стефанова Тоноператор — Пенка Атанасова Музикално оформление — Виолета Топалова касета ВАМС 7474 В СЪРЦЕТО НА ТОТАЛИТАРНИЯ РЕЖИМ Това е рецитал, който бе изнесен от поета ЕМИЛ РУПЕЛ на 17 ноември 1988 г., една година преди големия прелом, в Дома на съветската наука и култура — София, ул. Шипка 34. Особено приятно ми е да си спомня, че салонът беше претъпкан и хората оставаха правостоящи, което за поезия не толкова често се случва. В публиката се открояваха известните български творци — Христо Радевски, Яко Молхов, Давид Овадия, Жельо Желев и много други, заедно с почти целия висш персонаж на съветското посолство. Тук присъствуваше и унгарският зам. посланик Гейза. Любопитно като факт е да отбележа, че сред правостоящите, близо до отворената врата, личеше и високата фигура на тогавашния шеф на УБО генерал-майор Георги Милушев. Кой с една, кой с друга цел, но ние всички бяхме привлечени от чувството за нещо много сериозно, което авторът ни поднасяше. На рояла беше съветският композитор Александър Михайлов. И всичко това — заредено вътре, в епицентъра на тоталитарния режим, като взрив в сърцето му. 17 януари 1990 г. Александър Миланов ВЛАДИМИР БАШЕВ: В творбите на Емил Рупел е запечатан енергичен лик на съвременник, кръвно заинтересуван от своето дело, горд и непреклонен, взискателен към себе си и към другите, и пълен с респектиращо самочувствие. ИВАН РАДОЕВ: Тази поезия е поезия на мъж, интонацията на истинския поет предпазва Рупел от хленчене — той има пред себе си мисли и образи, които само той може да улови в шепи, да духне върху тях и те да разперят криле като птици. ЯКО МОЛХОВ: Пред нас е намерилият своята неповторима интонация, оригинална образна система поет, който не можем да оприличим на никого. Всичко, до което се докосва Рупел, придобива някаква вулканична сила, скалите оживяват, кръвта буйствува, главата ще се пръсне. ЛЮБОМИР ТЕНЕВ: Смела съвременна асоциативност, внезапност и неочакваност на поетическото сравнение, където се противопоставя движение на статика, където чувството се взривява отвътре — това са онези измерения, които обуславят характерните особености и оригиналното своеобразие на тази гражданска поезия. МИХАИЛ БЕРБЕРОВ: „Вик от Гоце, гръм от Яне” — не зная дали това определение не би било най-точно за всичко онова, което ръката на този поет е създала досега. Характер, който можеш да приемеш или да не приемеш, но който те подчинява със своята релефност, със своята откровеност и със своята дързост. ЧАВДАР ДОБРЕВ: Един безспорен поет — стиховете му са написани с кръв, темперамент и остра социапна недвусмисленост. МАТЕЙ ШОПКИН: Веднага ще кажа, че Емил Рупел е един от най-талантливите съвременни български поети. АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСЕЕВИЧ МИХАЙЛОВ (съветски критик, председател на Съюза на московските писатели): Мне очень импонирует напреженная мысль, всегда присуствующая в поэзии Эмила Рупела. Это поэт думающий, поэт мыслящий, такие не бывают равнодушны к современности. ЕВГЕНИЙ ВИНОКУРОВ (съветски поет): Эму свойственна сложная асоциативность, метафорическая уплотненность. Эмил Рупел — человек стремящийся к углублению в суть проблем современности. Стихи его всегда обращены к аудитории и в то же время к отдельному человеку. |
melodist / 2017-05-02 12:09:05 / Редакция № 4: 2022-04-06 20:52:43
