8 месеца
За сайта1 2 | ВТА 12276 1988, дата на запис: 4 март 1988 |
Страна А ЧАСЬТ НА ДЖАЗА — Любомир Денев 6'07'' ЛЮБОМИР ДЕНЕВ - пиано ПЕТКО ТОМАНОВ — флейта (гост солист) ТОДОР ШИКОВ — контрабас БОРИС ДИНЕВ — барабани ПО СЛЕДИТЕ НА ОТМИНАЛИ ЧУВСТВА - Любомир Денев 8'15" ЛЮБОМИР ДЕНЕВ — пиано ПЕТКО ТОМАНОВ — флейта ТОДОР ШИКОВ - бас БОРИС ДИНЕВ — барабани ВЧЕРА — Любомир Денев — Пол Маккартни 3'40" ЛЮБОМИР ДЕНЕВ - пиано СЪЛЗИ И СМЯХ — Любомир Денев 2'50" ЛЮБОМИР ДЕНЕВ - пиано ТОДОР ШИКОВ - бас БОРИС ДИНЕВ — барабани Страна В ОКОЛО ПОЛУНОЩ — Талониус Мънк 8'15" ЛЮБОМИР ДЕНЕВ - пиано ТОДОР ШИКОВ - бас БОРИС ДИНЕВ - барабани НАПРАЗНИ УСИЛИЯ НА ЛЮБОВТА - Любомир Денев 6'20'' ЛЮБОМИР ДЕНЕВ - пиано ТОДОР ШИКОВ - бас БОРИС ДИНЕВ — барабани ШЕКСПИР - БЛУС - Цветан Денев 5'18" СУЗАНА ЕРОВА — вокал (гост солист) ЛЮБОМИР ДЕНЕВ — вокал, пиано ПЕТКО ТОМАНОВ - флейта ТОДОР ШИКОВ - бас БОРИС ДИНЕВ - барабани Записът е осъществен по време на концерт, състоял се на 4 март 88 в Народния дворец на културата Тонрежисьор — Д. Тимнев Тонинженер — П. Начев Тоноператори — Ст. Стефанов, Д. Симеонов Художник — Румен Рачев Худ. оформление — Емил Велчев I never saw that you did painting need, And therefore to your fair no painting set. I found, or thought I found you did exceed, The barren tender of a poet's debt; And therefore have I slept in your report. That you yourself being extant well might show How far a modem quill doth come too short. Speaking of worth what worth in you doth grow. This silence for my sin you did impute Which shall be most my glory being dumb; For I impair no beauty, being mute, When others would give life and bring a tomb. There lives more life in one of your fair eyes, Than both your poets can in praise devise. William Shakespeare He мислех аз, че се нуждаеш ти от тези груби багри и от грим. А мислех тия радостни черти нима с това перо ще изразим. Не е мълчапа моята уста, защото предпочете да мълчи, а за да блесне твойта красота сама със свои собствени льчи. Мълчанието считаш дьрзък грях, а то е мойте неми стихове. Да, аз не пях, но и не те опях като ония бедни гласове. Но тия две очи, които греят и двама души трудно ще възпеят. Превод Владимир Свинтила |