6 месеца
За сайта3 2 | ВАА 12218 1988, дата на запис: 1988 |
Страна А АНТОН СТРАШИМИРОВ Из „Хоро" — 15.35 Из „Свекърва" с участието на Ангелина Серова и Петко Карлуковски — 9.11 Страна В ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ „Изворът на Белоногата" — 10.50 ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА „Синеоката", „Писмо”, „Поезия" — 9.13 Изкуството на Ружа Делчева разкрива драмата, борбата и мечтите на жената, красотата на майчинството, самоотвержеността на саможертвата, трепетите на всеотдайната любов. През годините и десетилетията нейните героини от трепетни и влюбени момичета през всеотдайни съпруги и майки достигнаха до онази зрялост на духовната хармония, която ги прави вълнуващ пример за подражание. На нейния талант е подвластно дълбоко драматичното и трагичното чувство, породено в преломни моменти от историята на родината, преминаващо през изпитанията на времето, за да оцелее през страданието и подвига. Страховита е нейната Капанка от „Хоро" на Антон Страшимиров. Патетичният й гняв достига до силно образно въздействие. Тя става олицетворение на поруганата родина. Неотменна част от героините на актрисата е нейното художествено слово. В стиховете на Пенчо Славейков и Елисавета Багряна то звучи в плътните тонове на истинския живот, достига дълбините на човешките страдания и се възземва до светлината на високата поезия. Българската реч придобива в нейното изпълнение своята ликуваща песенна звучност. Но това не е само упоение от ритмиката на фразата и образността на поетическото сравнение. То е също живо човешко чувство и ние виждаме изповедта на жената пред времето и пред бъдещето, родена от българския чернозем, всмукала живителната влага на българското плодородие и извисила взор към чистото бьлгарско небе. Този глас извира от искреността на преживяването и се домогва до очертание на възвишеното и вечного у човека, което изкуството обезсмъртява. Севелина Гьорова Запись са взети от "Златен Фонд" — Българско радио |