7 месеца
За сайта5 1 | ВЕА 12128 1988, дата на запис: 1987 |
Страна А Захаринка (14-год) и Снежка (8-год.) Доганови от гр. Неделино, Смолянски окръг — ДВОРОВЕ МОИ, ШИРОКИ (1.30) Тая Грозданова (15-год.) - гьдулка от гр. Тръстеник, Плевенски окръг — БАВНА МЕЛОДИЯ И ЕЛЕНИНО ХОРО (2.00) Анастас Костов (12-год.) от гр. Бургас — ИНДЖЕ ИЗ ГОРА ХОДЕШЕ (2.50) Хубавен Хубенов (14-год.) - гайда от с. Калитиново, Старозагорски окръг — БАВНА МЕЛОДИЯ И ПАЙДУШКО ХОРО (3.25) Любка Михайлова (11-год.) от кв. Мрамор, София — ДЕВОЙКЯ СЕ НА СЛЪНЦЕТО МОЛИ (1.20) Фолклорна група за песни ,,на високо" от с. Сатовча, Благоевградски окръг. Рък. Илия Терзиев — ЯНЬО, А БРЕ (0.45) Наташа Иванова (14-год.) от гр. Бяла Слатина, Врачански окръг — В ГРАДИНКА ЗА МЕРОДИЯ (2.37) Дарена Василева (9-год.) от с. Градина, Пловдивски окръг — СЛЪНЦЕ ЗАЙДЕ (1.25) Панайот Панайотов (13-год.) — кавал от с. Злати войвода, Сливенски окръг — НА ПОЯС (1.20) Бистра Петкова (12-год.) от гр. Тетевен, Ловешки окръг — ВСИ ОВЧАРИ (2.05) Страна В Мария, Елена и Юлия Соколови от кв. Балша, София — ОГРЕЯЛА МЕСЕЧИНКА (1.15) Иван Гозанов (11-год.) — дудук от с. Люлин, Пернишки окръг — МАРКО КОСИ (1.00) Христо Христов (14-год.) от гр. Сливен — ЕЛЕНКО, БЯЛА, ЧЕРВЕНА (1.40) Христо Вълев (12-год.) — гайда от гр. Калофер, Пловдивски окръг — БАВНА МЕЛОДИЯ И РЪЧЕНИЦА (2.45) Две тройки момичета от с. Дрен, Пернишки окръг. Рък. Марин Гьрбева — ЯНА ИДЕ ОТ МЕАНА (2.10) Силвия Чолакова (15-год.) от с. Бял извор, Кърджалийски окръг — СЪБРАЛА РАДА (2.30) Иван Атанасов (12-год.) — гъдулка и пеене от гр. Стара Загора — МАМА ГРОЗДАНКА ДУМАШЕ (2.15) Аксения Иванова (17-год.) от с. Превала, Михайловградски окръг — ДО КОЯ МИ ОВДЕ НЕМА ДА ДОЙДЕ (2.05) Людмила Терзийска (6-год.) от с. Попинци, Пазарджишки окръг — ЯНКЕ ЛЕ, ТА ЧУЛА ЛИ СИ (0.40) Фолклорна певческа трупа от гр. Бяла Слатина, Врачански окръг. Рък. Димитрина Кауфман — СЛЪНЦЕ СЕ СНИША ДА ЗАЙДЕ (3.55) Сьставител: Липяна Димова Редактор: Липяна Христозова Настоящата плоча предлага български народни песни и инструментална музика, изпълнени от ДЕЦА, отличени на РАДИОКОНКУРСА „РОДНА СТРЯХА” — 1986 г. Регламентът на конкурса повелява песните и мелодиите да са от областта на кандидата, да не са популяризирани от средствата за масова информация и да са представени в т. нар. „чист вид” (да няма хармоничен съпровод и никаква друга авторска намеса) . Още първото провеждане на конкурса през 1984 г. показа, че се ражда едно голямо родолюбиво дело, един нов начин за стимулиране на любов и преклонение към голямото ни фолклорно богатство у децата. И тъй като живителните сокове едва достигаха до старите поколения, захранването на децата с български песни и свирни трябваше да се извърши не по естествения път от „корена” към периферията, а по обратен път. Учители и художествени ръководители, които не бяха носители на музыкален фолклор, събираха и събират деца със стари баби и контролираха своеобразния музикално-образователен процес. В много селища се създадоха и създават школи по народни инструменти, където децата навлизаха в спецификата на народния инструментализъм. Ръководителите на голяма част от детските народни ансамбли и хорове амбициозно поддържат репертоар от „необработени” песни и свирни, заучени от района, към които принадлежат. Появиха се на бял свят и отдавна забравени фолклорни образци, изднрени от сборници и стари записи. Успоредно с тези сложни и опосредствувани форми на реставрация тук-таме още може да се срещне и старата, класическата — децата на семейства, в които се пее, заучават направо от своите баби, майки.. . Българско радио, което организира и провежда конкурса „Родна стряха”, поощрява всичките форми на заучаване, стига стилово-художественият резултат да е достатьчно висок. И ето - плочата съдържа бисерчета от старинки, необикновено оригинални песенни явления, каквито са двугласните песни от гр. Неделино, Смолянски окръг, многогласните песни „на високо” от с. Сатовча, Благоевградски окръг. Другите две многогласии песни — от кв. Балша, София и от с. Дрен, Пернишки окръг — представят чудесно навлизане в трудния за децата шопски двуглас. Много радостно е, че Северозападна България, в която традиционного фолклорно музициране най-рано е загаснало, се представя с три извънредно стилни и изградени певици: Бистра Петкова от гр. Тетевен, Наташа Иванова от гр. Бяла Слатина и Аксения Иванова от с. Превала, Михайловградски окръг. Силвия Чолакова от с. Бял извор, Кърджалийски окръг интерпретира изключително емоционално и стилно лирична родопска песен, Анастас Костов от Бургас показва овладяно странджанско орнаментиране, 6-годишната Людмила Терзийска от с. Попинци, Пазарджишки окръг изпълнява типична хороводна пазарджишка песен. На жътварската песен с право е отделено сериозно внимание - от звънката шопска песен на Любка Михайлова от кв. Мрамор, София, през тракийската "Слънце зайде” на Дарена Василева от с. Градина, Пловдивски окръг до старинната, носталгична жътварска песен от Белослатинско, изпълнена от децата от гр. Бяла Слатина. Тракийската фолклорна област е представена и от певеца-гъдулар Иван Атанасов от Стара Загора, и от Христо Христов от Сливен, и особено от надарените гайдари: Хубавен Хубенов от с. Калитиново, Старозагорски окръг и Христо Вълев от гр. Калофер, и от чудесния кавалджия Панайот Панайотов от с. Злати войвода, Сливенски окръг. Оригиналната марковска свирия от Шоплука отлично приляга на темпераментното дудучарче Иван Гозанов от с. Люлин, Пернишки окръг. Музикалната редакторка от Българско радио Лиляна Димова е извършила подбора на песните и изпълнителите вещо; постарала се е да покрие цялата територия, да доминират по-стари образци. Така тя е сплела най-нежното и пъстро венче от песни и свирни, без което не бива да остане нито един български дом, нито едно българско училище, нито едно българско дете. Димитрина Кауфман |