7 месеца
За сайта1 3 | ВАА 12029 1987, дата на запис: 1987 |
Страна А — 21.10 „Пътепоказателят, който искаше да пътува" „Жълъдко" Страна В — 23.40 „Хорото на играчките" „Приказка за лампата и клена" Участвуват артистите — Славка Славова, Йорданка Кузманова, Славка Рачева, Веселин Цанев, Милена Гераскова, Никола Стефанов Музикално оформление — Виолета Топалова Тонрежисьор — Асен Саев Тоноператор — Димитьр Василев Режисьор — Георги Аврамов Редактор — Елисавета Михайлова КЪМ ДЕЦАТА Децата, които слушат приказки, ще израснат добри хора, с отзивчиво сърце и любопитни очи за тайните и чудесата на света. Вярвам в това. Когато бях малка, имах си любима кукла. Наричах я „Мама бебе". Куклата беше голяма, ушита от 6яло платно и напълнена с памук. Майка ми беше избродирала чертите на лицето й. На главата си тази добродушна и малко тромава кукла носеше моя бебешка шапчица. Родих се и отраснах в един морски град, пристанище на синевата и ветроветв. Щом се събудех, зървах морето, синя ивица, която блестеше между антените и керемидите на къщите, а капчукът гърголеше с глас на гларус. Виждам забравена лопатка в черния пясък и вълната, която завлича детските ни стьпки. . . Най-рано запомненото, най-дълго се помни. „Мама бебе” и до днес присъствува в моята приказка „Хорото на играчките". И други образи от детството ми са втъкани в реалността и фантазията на приказния свят. С образите на Жълъдко и Пътепоказателя изразих мечтите си за пътешествия. Писателят понякога работи и когато гледа безцелно от един прозорец. През него ще види и ще разкаже историята на лампата и клена, на цветето и каменната ваза. Пъстрото, необикновеното, чудесното е около нас. Творчеството, както и животът са безкрайни. То живее с открития — големи или малки, все едно, но открития. Виждам едно днешно дете, което се увлича от електронни игри и се състезава на шахматното поле с невидим противник. Ще прочете ли то мойте приказки, ще ги чуе ли, разказани от артистите? Вярвам, че ще се срещнем в света на приказките и мечтите и ще станем приятели. Лада Галина |