2 години
За сайта
1 3 | ВАА 11957 1986, дата на запис: 1986  |
melodist / 2017-04-30 23:45:53 / Редакция № 7: 2022-06-25 22:03:06
| Страна А — 22.25 Страна Б — 22.20 Изпълняват артистите: Меглена Караламбова, Мария Русалиева, Теодор Юруков, Николай Бинев, Славка Славова, Веселин Ранков, Вълчо Камарашев, Илка Зефирова Драматизация: Олга Кръстева Режисьор: Иван Андонов Музика: Георги Генков Текст на песните: Тодор Кръстев Редактор: Борис Спиридонов Звукорежисьори: Евтим Кокошаров, Деян Тимнев Тонинженер: Павел Начев Звукооператори: Веселка Ефтимова, Димитър Василев, Димитър Петков Тонтехници: Красимир Гергов, Румен Данев Записът е направен във Второ тонстудио на Българско радио и в НДК "Людмила Живкова" "Аз нямах близки отношении с родителите си и моето детство: не помня да съм бил прегърнат, или целунат от тях" — пише за себе си големият немски лирик и прозаик Теодор Щорм (1817-1888) Не! Все пак веднъж майката прегърнала детето, но то така се изненадало, че се уплашило вместо да се зарадва. Суровите отношения в семейството не се дължали на липсата на обич. Те просто били в съзвучие със суровата природа, която обгръщала хората от малкото градче Хузум, с бурите и мъглите на Северното море. А голяма част от живота си Щорм прекарал именно в това крайморско градче, където хората си подарявали взаимно за рождените дни фенери, за да могат да си гостуват понякога и вечер. Сдържаните външно взаимоотношения между хората, както и суровата природа не изключвали нито красивите чувства, нито нежността — оная нежност, която макар и прикрита, търси да намери своя израз и изблик. За Теодор Щорм тоя израз бил поезията. Започнал да пише от ранните си години. За пръв път излезнали печатани негови стихове в стихосбирката „Песни за трима приятели", които Щорм издал със своите другари Тихо и Теодор Момзен. По-късно той завършил право, сприятелил се с много литератори, между които и Тургенев, и се отдал предимно на прозата. Написал над 50 новели, много от които са преведени на различни езици. Най-известни между тях са: „Именското езеро", "Ездачът на белия кон”, "Северните морета” и др. Днес в малкото градче Хузум има паметник на Теодор Щорм, паметник на един човек с брада и тъжни очи. Запазена е и къщата му. Спомени разказват, че на горния й етаж имало една стая, чиито ъгли почти винаги тънели в мрак. В нея привечер донасяли две малки петролни лампи, семейство Щорм пиело чая си, а после писателят започвал да чете на близки и приятели със своя "тих, сякаш носен от музиката глас”. Теодор Щорм не бил човек на резки пориви и внезапни решения. Или както много точно се изразил писателят Томас Ман „Това, което получихме от Щорм не е буря!” (непреводима игра на думи. На немски език "щорм” означава буря). Но лирикът и реалистът Щорм бил наясно с проблемите на своего време, с борбите на съгражданите си и винаги заемал страната на онеправданите. В неговите творби най-често се преплитат мотивите: любов, спомен, раздяла, другарство, надежда. Над тези мотиви обаче властвува природата — полето на неговата шлезвиг-холщайнска родина и Северното море. Между многото произведения на писателя има и една приказка за Труде, жената която носи дъжд на хората. В нея, както в много приказки, Доброто е в борба със Злото. Труде е заспала и по селата властвува Човекът Огън — сушата. И трябва да се намери едно смело момиче, което да победи Злото в името на своята обич и благото на своите съселяни. Драматизация именно на тази приказка сега „Балкантон” поднася на своите малки слушатели. Това ще бьде може би и началото на срещата им с писателя Теодор Щорм. А истински те ще го разкрият по-късно, когато порастнат и разгънат страниците на неговите книги. О. Кръстева |
melodist / 2017-04-30 23:46:17 / Редакция № 4: 2022-04-03 14:30:08