7 месеца
За сайта3 2 | ВАА 11488 1985, дата на запис: 1984 |
Страна А — 20.25 Поет; Гатанка; Лястовица; Докосва ме сънят; Защо; Мисли в час; Убийство; Сбогом, лято; Да си горещ и снежен; Екскурзия; Събота; Нестинарка; Морето се боричка; Поезия Страна B — 21.30 Доброта; Отиде си Луна паркът; Лъжата; Сън; Момчета; Посвещение; Пролет; На един поет; До утрото; Дните; Лятото изтече; Там някъде; С радост. Режисьор — Младен Киселов Тонрежисьор — Лиляна Захариева Тоноператор — Емилия Стаменова Редактор — Елисавета Михайлова . . . Тя живя кратко и шеметно, понесена от неспокойствието на своята рано съзряла дарба, гадаеща в утринната мъгла острите завои на живота, но още твърде неопитна, твърде крехка, за да се справи с тях. Живя само толкова, колкото да напише своите вълнуващи стихове, своите кратки, като страници от ученически дневник, разкази — необикновен юношески изблик от лирически багри и осмислени вълнения. . . . Петя Дубарова беше родена поетеса. Въпреки възрастта си имаше свой лирически свят, свои разбирания за хубава и лоша поезия, за добри и грешни постъпки в живота, стоеше някак встрани от общите увлечения по тази или онази поетическа мода и пишеше само за неща, които я засягаха лично. Почти нямаше творческо минало, а всеки банален съвет за бъдещето при нея звучеше като излишен — чудото беше станало преди всички очаквания и предвиждания. . Всъщност Петя Дубарова навлезе в своята юношеска възраст, подготвена емоционално и мисловно за поетически подвиг, осъзнала в себе си дарбата, изцяло отдадена на нея. Вече не търсеше, а намираше вървешком най-естествените интонации, пишеше леко и просто, тьй както човек диша - без външни ефекти и книжни настроения, без "тихи" или "шумни" пози на непризнат гений, независима даже от самата себе си. Това, което наричаме понякога "ученически опити", за нея оставаше дълбоко в детството, а що се отнася до безплодните мъки на творчеството, мисля, че в нейния ясен свят те изобщо не съществуваха. Разгадала трудната тайна на себеизразяването, тя превърна в чиста и искрена поезия пърхащите мигове на юношеската възраст — едно пространство, неизвестно и недоступно досега за нашата лирика. . . . Беше отлична ученичка, владееше добре няколко чужди езика, на традиционните литературии семинари на „Родна реч" задаваше неочаквани, криещи изненадваща дълбочина въпроси. ... И всичко, което тя успя да ни разкаже със своя развълнуван глас през краткия си живот: за есенните листопади и мургавата светлина на бургаското слънце, за лудите багри на родното море и златното електричество на вятъра, за вечерната музика на градския луна парк и зеления пристан на стиховете, за самотата на дъжда и многоетажния здрач на градската нощ, за строгите училищни разписания и буйната ваканция на чувствата — всичко това отеква в нас като далечен пролетен гръм в края на зимата. . . . Петя Дубарова дойде в нашата поезия нетърпелива и задъхана, сякаш дотичала в нея за миг през голямото междучасие и готова веднага да се върне в училищната сграда, за да не получи там несправедливо отсъствие... И остана в Поезията — завинаги седемнадесетгодишна. Георги Константинов |