7 месеца
За сайта3 1 | ВАА 803 дата на запис: 1982 |
Страна А — 26.25 Georgi Dimitrov. From the final speech of the Leipzig trial, 1933 (In German) Страна В — 17.45 Georgi Dimitrov. From the final speech of the Leipzig trial, 1933 (translation in English) На 11 март 1933 г. следователят при Германския имперски съд в Берлин издаде една кратка заповед за арестуване, която разтьрси света и остана в историята на човечеството като началото на края на фашизма. В заповедта се казваше: „Словослагателят и публицист Георги Димитров (той е и Рудолф Хедигер или Шаафсма), който напоследък е живял в Берлин — Щеглиц, Клиндзорщрасе 96, роден на 18 юни 1882 г. в Радомир, България, женен, български поданик..., който се намира под силно подозрение, че на 27.III. 1933 г. . . . е направил опит по насилствен начин да измени държавното устройство на Германия и преднамерено е запалил зданието на Райхстага ... да се арестува . . ." Заповедта бе изпълнена няколко минути след издаването й. Членът на ЦК на БКП и бъдещ министьр-председател на България бе хвърлен в Моабитския затвор. Готвеше се един гигантски съдебен фарс, който целеше ликвидирането на Германската комунистическа партия. Съдбата бе определила първият гръм да падне върху намиращия се в Германия български комунист, който бе тръгнал в Европа да вдига будните умове да се борят за политическа амнистия в България... Обвинен в подривна дейност, великият революционер - интернационалист трябваше да защити преди всичко честта и доблестта на германскня народ и заедно с това честта и доблестта на пролетариата от нашата планета. Той търсеше срещи — във Виена — с хроникьора на времето Стефан Цвайг, в Париж — с антимилитариста Анри Барбюс и хуманиста Ромен Ролан, в Прага — с прогресивните интелектуалци, в Германия — с борците против фашизма. Но полицията на кафявите блузи спря неговата дейност. Министърът на вътрешните работ Гьоринг и шефът на пропагандата Гьобелс лично се заеха със съчиняването на обстоятелствата и режисурата на процеса. На процеса в Лайпциг Георги Димитров даде първия решителен отпор срещу фашизма. Неговата реч остана като могъщ обвинителен документ. Несъстоятелните доводи за подпалването на Райхстага се стопиха като пролетен сняг под пламъците на словото на Димитров. Целият свят тьржествуваше. В Лондон заседаваше контрапроцес. Пред германските легации във всички страни течеше главоломният поток на манифестантите, които гневно протестираха срещу съдебната разправа. Работниците от Шефилд, Глазгоу, Стокхолм, Виена, Прага, Амстердам, Париж излязоха на хилядни митинги. Започваше епична борба. Истината и този път победи, но фашизмът не бе спрян. Той мина през Пиринеите, изпепели Лидице, разруши Варшава, изгори Украйна и бе задържан при Москва и Сталинград. 15 години след процеса в Лайпциг, където Димитров започна победния бой, фашизмът бе повален. По странната приумица на историята, червеното знаме на победата бе развяно за пръв път върху същата сграда на Парламента в Германия, който бе станал причина за скроения процес — процесът, който разтьрси света и предвеща с оптимизъм разрухата на фашизма. Д-р Мл. Младенов |