6 месеца
За сайта3 2 | ВАА 11018 1983, дата на запис: 1982 |
Страна А — 24.05 Страна Б — 20.35 Винтчето Прокопчо — Никола Стефанов Участвуват още артистите от Народния театър за младежта „Людмила Живкова”: Петър Петров, Иван Златарев, Надежда Савова, Величка Чобанова, Елена Мирчовска, Панчо Чернев, Андрей Аврамов Музика - Борис Карадимчев Муз. оформление - Петър Йорданов Режисьор - Андрей Аврамов Тонрежисьор - Евтим Кокошаров Тоноператор - Валентин Панов Тонтехник - Марин Маринов Редактор - Елисавета Михайлова Драматизацията „Винтчето Прокопчо" е по едноименната пиеса на Чавдар Шинов и е съвместна продукция на „Балкантон" и Народния театър за младежта „Людмила Живкова" Прието е в началото на детските книжки, по театралните програми и върху шарените пликове за плочи с приказки да се оставя малко място, където авторът да напише нещо такова, че всички, които го прочетат, да възкликнат: „Ау, колко умен автор!” На мене, обаче, нека си призная, ми се струва, че е малко скучно постоянно да си умен. Представете си какъв ще стане света, ако всички говорим и постъпваме винаги умно. Ами това няма да е свят, а Академия на науките! Човек може отвреме-навреме да прави и не съвсем умни неща, стига след това да си признава: „Ей, ама голяма глупост направих!” ... Така! А сега да ви кажа защо написах тази камионна приказка. В началото аз се готвех да напиша най-нормална приказка. Нали ги знаете нормалните приказки - за царски дъщери, вълшебници и по някоя и друга триглава ламя ... Добре, ама дъщеря ми Ирина, която децата от блока наричат Ирина Вина Барабина, не се съгласи. „Писна ми от царски дъщери. Която и книга с приказки да отвориш и хоп — циври някоя царска дъщеря! А приказка за един камион, например, никой не сяда да напише! Камион ли е -- остави го! Да мъкне!” И аз открих, че тя е права! Така де! Камион, камион, ама и той душа носи! И на него му се иска да го поопишат! Седнах тогава и измислих тази история за Винтчето Прокопчо! Нека си призная, много ми се иска да я харесате, но, ако пък не ви хареса, не си кривете душата! Не си казвайтс: „Айде сега да не обиждаме автора! Иска му кажем, ей така, от добро възпитание, че не е съвсем лоша приказката!” Човек трябва да казва истината! И то не само на авторите на приказки, а изобщо! Чавдар Шинов |