7 месеца
За сайта
5 2 | ВАА 10983 1983, дата на запис: 1982  |
melodist / 2017-04-28 20:00:52 / Редакция № 7: 2022-07-11 20:37:01
| Страна А — 20.35 Грешница; Рождението на красотата; Зимна приказка; Плодородие; Родео; Бодегита; Сириус; Вторник Страна Б — 19.50 Слава на Америка; Ръцете на Че; Из "Монолози на полуделите в Сантяго и Даусон": Монолог на Мария Сотолонго - майката на Фелипе, Раулита и Норма; Монолог на Мателде Гонзалес - 25-годишна; Писмо на Луис Корвалан; Послание до генерал Пиночет Композиция и музикално оформление Арам Налчаджян Тонрежисьор — Асен Саев Тоноператор — Красимир Гергов Ваня Петкова влезе в българската поезия дръзко и шумно. Тя още в самото начало не тръгна по заобиколни пътеки, та полека-лека да се изкачи до висотите на Парнас, а буквално нахлу там и смути ония, които смятат, че това е място на тиха размисъл и покой. Не е случайноет, че в заглавието още на първата й стихосбирка присъствува като метафора вятърът („Солени ветрове", 1965 г.). както не е каприз и надсловът „Грешница" (1968 г.). В същност младата поетеса беше вярна на одна могъща традиция в голямата българска поезия: чрез словото в нашите души да нахлува тревога, да ни обзема неспокойствие. Но можеш ли да разтърсваш другите, ако сам не си целият трепет и вълнение? Можеш ли да предаваш духовно електричество, ако сам не си зареден с него? Тези състояния не могат да се имитират, те не могат да бъдат продукт на съчинителството. В поезията единствено изповедта подкупва и завладява, това е безспорна истина, но нима не е прав и Оскар Уайлд, когато твьрди, че и всички лоши стихове са искрени? Работата не е само в това да доверяваш на другите притежанията на душата си, важното е какво е богатството на духовния живот, какви са дълбочините му и не на последно място, а може би на първо, до каква степен в личните изживявания е отразена неповторимата истина за съдбата на едно поколение, за смисъла на едно време, на една епоха. Добре го е казал Луначарски: „Собственото поетично „аз" просто да е просмукано с общественост" . . . Ако Ваня Петкова ни демонстрираше само една лична женска дързост, нейната поезия нямаше да се възприеме като значим обществен и естетически факт. Но прав бе покойният наш голям критик Минко Николов, който още в отзива си за първата й стихосбирка прозря обобщения вътрешен смисъл, с който е заредено творчеството й. Ние общувахме не само с една лична изповед, но пред нас се разкриваше манталитета на поколението, към което принадлежи Ваня Петкова, а имаше и още нещо: това бе гласът, това бе чувствителността на новата българска жена с променено социално и гражданско самочувствие. Победилата революция й даде това самочувствие, но не веднага и не безболезнено, а чрез борба, чрез рушене на остатъците от буржоазния морал. Знаем, че съзнанието изостава от обществено-икономическите процеси и дързостта, елементите на предизвикателство, на епатиране на „добрия вкус” от страна на Ваня Петкова не беше нищо друто, освен именно атака срещу това изоставащо съзнание. Вярно е, че младата авторка черпеше смелост и от свои талантливи предходнички като Багряна и в по-ново време Блага Димитрова, но настъпателната категоричност можеше да се роди като позиция само при нейното поколение и само в благотворния климат след историческия Априлски пленум на ЦК на партията от 1956 година, който обяви генерално сражение на догматизма и тезисната елементарност. Един от остатъците на старото съзнание се заключаваше и в това, че на жената в изкуството великодушно й се отделяше роля да изповяда личните си драми и вълнения. Затваряха я повече или по-малко в стереотипа на албумната поезия „позволяваха" й да проявява гражданска позиция някак в no-интимните сфери. Вярно е, че жената изхожда, като че ли във всичко по-малко от абстрактна та логика, за разлика от мъжа, и повече пречупва нещата през лично изстраданото и преживяното, но нима за поезия това не може да бъде и огромно предимство? И не доказа ли тъкмо това предимство Ваня Петкова, когато разшири тематичния диапазон на творчеството си и от гражданка на страната се превърна в поезията си гражданка на света? Можеше ли да бъде безразлична към страданията на прокудените от родните си земи араби, към болката на виетнамския народ, нямаше ли право на гняв, когато погазваха народната воля в Чили, когато ционистите установяват законност чрез насилие? И не бе ли първом ранено сърцето й на жена, а сетне тази болка преминаваше и в граждански призив и гражданско негодувание? Казват, че истинската поезия е болка и съвест, тревога и призив. Такива са и стиховете на Ваня Петкова! Атанас Свиденов Худ. оформление — Слав Даскалов |
melodist / 2017-04-28 20:01:30 / Редакция № 5: 2022-03-23 20:52:35
Петкова Ваня 22
Саев Асен 21