9 дена
За сайта
8 3 | ВКА 10754-10755 (2 плочи) 1983, дата на запис: 1983 |
melodist / 2017-04-25 00:52:02 / Редакция № 6: 2022-09-14 19:47:29
| ВКА 10754 1 страна СОНАТА ЗА ПИАНО. Опус 3 в ми бемол минор — 22.25 ТАНЦ — 2.20 2 страна СЮИТА ЗА ПИАНО 1. Presto — 0.35 2. d = 66 — 3.10 3. Sehr schnell — 2.15 4. Langsam — 4.10 5. Sehr langsam ganze — 6.35 6. Presto — 7.25 ЕТЮД № 1 — 1.32 ХРИСТО ИЛИЕВ — пиано ВКА 10755 1 страна ПРИКАЗКА И ТАНЦ — 3.15 НОКТЮРНО в ре бемол мажор — 5.05 ЕТЮД в ре бемол мажор — 3.00 РОНДО в до минор — 7.02 МИНИАТЮРИ — 9.35 1. Прелюд. 2. Песен. 3. Стакато. 4. Пасторал. 5. Гайда 2 страна ВАРИАЦИИ ВЪРХУ СОБСТВЕНА ТЕМА ВЪВ ФА ДИЕЗ МАЖОР — 16.25 ЕТЮД № 2 — 2.35 ТОКАТА — 8.30 ХРИСТО ИЛИЕВ —пиано Записите са направени в зала "България" през 1982 г. Тонрежисьор — Стефан Владков Тоноператор — Никола Мирчев Тонинженер — Георги Харизанов Редактор — Христо Танчев Художник — Иван Христов Худ. оформление — Спартак Паскалевски и Мария Кънчева Христо Илиев е един от талантливите български пианисти, личност с широки културни интереси и артистично обаяние. Роден в София през 1946 г., в семейството на композитора Илия Илиев, той завършва с отличие българската държавна консерватория при доц. Галунка Белчева (самата тя е ученичка на Д. Ненов). Включва се в инструменталните курсове на Гвидо Агости и Дитер Цехлин във Ваймар. Специализира в Прага през 1977 г. при проф. Франтишек Раух и Йозеф Паленичек. Отличаван на наши и международни конкурси и форуми, Хр. Илиев с успех концертира в Австрия, Италия, ЧССР, ГДР, Полша. Изпълнител с огромен репертоар той, наред с интерпретацията на творби от Хендел, Скарлати, Брамс, Бузони, Барток, Матоушек, Кубик и др., е осъществил повече от десет премиери на произведения от български композитори. На последния преглед „Млада българска музика" е награден от СБК. Хр. Илиев проявява подчертан интерес кьм българската музика и с удоволствие изпълнява творби на Димитър Ненов, Панчо Владигеров, Стефан Икономов и др. Член на Кабинета на младия музикант към СБК, той е преподавател от 1974 г. в БДК и е асистент на проф. Люба Енчева. Янина Богданова Изпьлнителят изказва благодарност на Института за музика към БАН за предоставените му материали от архива на Д. Ненов. |
melodist / 2017-04-25 00:52:12 / Редакция № 5: 2022-09-14 19:39:22
| Димитър Ненов (1902—1953) е един от най-видните български композитори, които създават традиции в българското музикално творчество. Още в младежките си години той проявява разностранни интереси към музика и литература, изкуство и философия, математика и физика. В 1920 г. отива в Дрезден, където следва архитектура във Висшето техническо училище, а успоредно с това — пиано, теория и композиция в Консерваторията. Тук пише първите си по-значителни произведения: Соната за пиано, Четири скици за голям оркестър и др. След завръщането си в България той работи като архитект. През лятото на 1931 г. заминава на специализация при именития пианист Егон Петри в Закопане, Полша. Оттук започва бляскавата му дейност на музикант. Ненов се отдава на съсредоточена композиторска работа и създава едни от своите най-хубави творби — Концерт за пиано и оркестър, две балади за пиано и оркестър, Рапсодична фантазия, песни за глас и оркестър, клавишни произведения и др. Като пианист Ненов концертира с голям успех в Германия, Дания, Италия, Полша, Палестина, Египет, Сирия, Гърция и други страни. Неговият репертоар обхваща над 250 пиеси и 17 концерта за пиано и оркестър от различии епохи и стилове, от чуждестранни и български композитори. Пианистичният му стил се отличавал с прецизна техника, хубав тон и индивидуалност в интерпретацията. Композиторът се отдава и на педагогическа работа — от 1943 г. е избран за редовен професор в Българската музикална академия. Наред с това е един от най-изявените изпълнители на камерна музика в страната и ревностен пропагандатор на българското музикално изкуство като пианист, и критик. Клавирното творчество на Димитър Ненов е неголямо по обем, но се отличава със специфична изразителност и звучност, с използуването на богати пианистични средства и фантазия. С този албум „Балкантон" предлага запис на всички творби за соло пиано от Д. Ненов, някои от които са „възродени" от архива на композитора. Подбрани са произведения, създадени и в по-ранна возраст и по време на майсторската му зрялост. Това позволява от една страна, да се проследи еволюцията на композиторскою му мислене, а от друга — израстването му като пианист с голямо измерение. Сонатата за пиано оп. 3 в ми бемол минор е написана в края на 1921 г. в Дрезден. Забелязва се известна близост до романтичните образци от този жанр — и в характера на тематизма, и в наличието на импровизационно развитие, и в тенденцията към поемност. Тази творба е написана от 19-годишния Ненов, когато той все още не е получил системни знания по композиция и поразява с майсторското боравене с клавирната фактура и свободната форма. Двата етюда оп. 11 датират от 1931—1932 г. Първият е написан в Закопане (18.VII.1931 г.), а вторият — в София (12— 30.V.1932 г.). Те имат висока художествена стойност, поставят сериозни проблеми пред изпълнителя. Прави впечатление усложнения хармоничен език на композитора, който във втория етюд чувствително се хроматизира. Сюитата от шест части е написана през 1925 г. Характерен композиционен похват е бавното и постепенно нарастване и овладяване на звуковото пространство. В петата част на сюитата остава впечатление за вслушванё в звука на пианото. Написана в общоевропейски дух, сюитата е едно от интересните ранни произведения на Ненов. Съвсем в друг „тон" е пиесата „Танц" (1941 г.), написана в свободна форма на вариационен принцип. Едногласно изложената мелодия с национален колорит, с нейната умела хармонизация е пример за Неновото „дискретно" боравене с фолклора, далеч от грубото подражание. Грижа за най-малките е поводът зй написването на двете детски пиески „Приказка" и „Танц", създадени в 1946 г. Точно уловено настроение, ведър характер и народнопесенни интонации бликат в тези очарователни миниатюри. „Ноктюрно" (1915 г.) и „Етюд" (1916 г.) са написани от Д. Ненов, кото е бил на 13—14 години. Макар и подражателни, тези юношески творби показват яркото дарование на композитора, проявено още в млада възраст. Пиесата „Рондо" вероятно принадлежи към ранните композиционни опити на Ненов. За тема на рефрена е послужила хороводната народна песен „Дафинка платно белеше". Тук отново личат кълновете на неговия зрял клавирен стил. Цикълът от пет миниатюри е сътворен през 1945 г. Те са истинско съвършенство на „малката форма и поетичната изява" (К. Илиев). Контрастни помежду си, миниатюрите имат и програмни заглавия: Прелюд — Песен — Стакато — Пасторал — Гайда. Прави впечатление изразителната мелодика и ясна хармонична структура на „Прелюд", „Песен" и „Пасторал"; характерът на звученето говори за Неновата дарба на оркестратор (миниатюрата „Песен" е оркестрирана от автора), както и българската атмосфера, присъствуваща в целия цикъл. В последните три миниатюри тя е свързана и с конкретно жанрово начало, особено в „Гайда". Вариации върху собствена тема във фа диез мажор е написана през 1931 г. и е едно от най-ценните произведения на Д. Ненов, с което той се утвърждава като композитор с неповторима оригиналност. Както сам авторът пише: „Немците намериха много българско в мойте вариации, писани абсолютно в европейски маниер. В какво: в известии хармонични преходи, в начините на строежа им, в изобилието на буйно, силно чувство ... "Темата е взета от III част на ранна клавирна соната, писана през 1921 г., които остава встрани от неговите композиторски търсения. Вариациите са от смесен тип — орнаментални (вар. 1—5, 7—9, 11—16), „сопрано остинато" (6) и свободни (10, 17). Това е едно от първите клавирни произведения от този жанр в историята на българската музика. През 1939 г. Ненов създава една от значителните си творби — Токатата за пиано. Тясно свързана с националния фолклор тя удивлява с фантазията си в разработването на темата. „Пиеса с изявена моторност на израз и структура. По отношение на формата тя е най-конструктивната и архитектонична творба на Д. Ненов" (Тр. Силяновски). Трябва да се отбележи, че дълги години Ненов е изпълнявал някои от произведенията си наизуст (например Сонатата и Темата с вариации). Нотира ги значително по-късно. |
melodist / 2017-08-04 17:03:29 / Редакция № 2: 2022-09-14 19:46:56
