6 месеца
За сайта
3 2 | ВАА 10680 1981, дата на запис: 1981  |
melodist / 2017-04-24 22:55:46 / Редакция № 9: 2022-11-11 23:05:13
| Страна А — 25.00 Страна Б — 24.50 Български читалища или Забавления полезни. Случки, спомени и сцени из читалищните летописи преди Освобождението. Изпълняват Андрей Чапразов, Иван Кондов, Васил Михайлов, Стоян Стоев, Антони Генов, Богдан Глишев, Михаил Петров, Кина Дашева Читалище е нова дума в българския език. Сътворена е да назове нова форма на българския народен живот. Първите читалища възникват независимо едно от друго в Свищов, Лом и Шумен през 1856 година. След двадесет години — през 1876 година — читалища имат 160 градове и села от всички български краища. Читалището идва да задоволи насъщни нужди на новото време. Основават го любознателните и любителите на изкуството. Дотогава училището имало грижата да разпалва любознателността на учениците и да поощрява опитите в изкуството на всяко способно дете. След напускането на училището българинът се посвещавал изключително на труд. После, на старини, грижата за душата му поемала църквата. На старини, защото българинът си спомня, че има душа, когато наближи да отива на оня свят. Читалището потърсва българина след училището. То възбужда интереси и доставя наслада на ума и душата през най-активната възраст от човешкия живот. Читалището прокарва мост между труда, забавлението и познанието. То слива и следва традициите и на училището, и на орото, и на седянката, и на народните празнични игри. Но сказките на сладкодумците в читалището не са просто продължение на разказите на беловласите столетници по седенките, на старите воденичари, на странниците, които изкарват почерпката си по ханове и кръчми с безкрайни приключения из близки и далечни страни. Сказката в читалището е най-често преразказ на университетска лекция или току-що прочетена книга или впечатление на учен човек от чужбина. Сказчикът в читалището предава постиженията на науката и опита на другите народи в труда и бита. Читалището освен това е театър, концертна зала, читалня на вестници от цял свят, книги, изложби ... И вече не е слабост да не знаеш. Позор е да не искаш да научиш. Знанието развива ума. Освобождава го от предразсъдъци. Свободомислието вика свободолюбието. Българското читалище се развива по демократичните закони на българския народен живот. Читалищни дейци са Емануил Васкидович, Добри Чинтулов и Георги Раковски, Добри Войников, Васил Друмев и Васил Левски, Сава Доброплодни, Иларион Макариополски и Иларион Драгостинов, Петко Славейков, Драган Цанков и Павел Бобеков, доктор Стамболски, Никола Обретенов и Захари Стоянов, Любен Каравелов и Христо Ботев... Читалището е единствената форма на българския обществен живот, възникнала в годините на Възраждането, която надживява епохата. Читалището е живо и жизнеспособно и днес с чудното си умение да открива новото в морето на модното, с дарбата си да отглежда онова, което има бъдеще и с добро, търпеливо да отърсва живота от старото, отживялото. На тази плоча се възстановяват мигове от първите стъпки на българското читалище. Митьо Радуков Редактор: О. Кръстева Автор на композицията: М. Радуков Режисьор: Ив. Андонов Тонрежисьор: Г. Стаменков Звукооператор: В. Панов Тонтехник : М. Маринов Музикално оформление: В. Топалова |
georgiyordanov2004@abv.bg / 2017-06-23 18:10:03 / Редакция № 6: 2022-03-20 00:30:38
