7 месеца
За сайта
3 2 | ВАА 10588 1981, дата на запис: 1980  |
melodist / 2017-04-21 20:00:14 / Редакция № 5: 2022-11-11 23:02:25
| Страна А Въведение — 4.30 Диалог по писма на Мина и Яворов (Пейо К. Яворов, в ролята на П. К. Яворов — Стефан Данаилов) — 2.30 Монолог на Катерина от "Укротяване на опърничавата" (Уилям Шекспир) — 3.00 Диалог на Аркадина и Тригорин от "Чайка" (Антон Чехов, в роялта на Тригорин — Радко Дишлиев) — 6.00 Диалог на Перичола и Вицекралят на Перу от "Каретата" (Проспер Мериме, в ролята на Вицекралят — Михаил Михайлов) — 8.00 Страна Б Въведение — 4.30 Диалог на Регина и Хоръс от "Лисичета" (Лилиан Хелман, в ролята на Хоръс — Иван Андонов) — 5.00 Монолог на Ласка Деспотова от "Избор по вариантната система" (Кольо Георгиев) — 2.00 Монолог на Електра от едноименната драма на Софокъл — 3.00 Монолог на Нина Заречная от "Чайка" (Антон Чехов) — 4.30 Сценарий — Йорданка Кузманова Редактор — Елисавета Михайлова Тонрежисьор — Асен Саев Тоноператор — Владимир Елшишки Музикално оформление — Виолета Топалова Режисьор — Мария Нанчева-Каменова Тази плоча, която слушателят държи в ръцете си, не е просто рецитал от откъси на популярната и обичана наша актриса Йорданка Кузманова, нито само неин творчески портрет. Тя е необичайна по форма - един дискретен автопортрет, от който могат да се чуят и монолози от големи роли, и размисли на актрисата върху тях, нейни виждания за характера на героините, нейни съкровено отронени думи за изкуството на театъра. Този авторски рецитал започва със собствено стихотворение за театъра, за съмнението на твореца в него, за вечно нерешения въпрос колко е дал и колко е взел в това творчество на самораздаването. Следва изпълнение на писма на Мина Тодорова с Яворов и стихове на поета, посветени на Мина. Тук се разкрива големия поетически диапазон на актрисата, нейната винаги осмислена, дълбока и топла лиричност. В партнерство със Стефан Данаилов — Яворов, тя издига любовта като вътрешна хармония на душите, като рядко намирано единство във възгледите за света, за живота и неговия смисъл. Само с няколко думи сме въведени в драмата на Катерина от „Укротяване на опърничавата", в кипежа на Шекспировите страсти, в тази луда надпревара за пълно, цялостно човешко осъществяване. Особено място в композицията заема Чехов. Йорданка Кузманова започва с изпълнение на монолога на Аркадина пред Тригорин от „Чайка", за да завърши плочата пак с откъс от "Чайка“, но този път финалния монолог на Нина Заречная, нейната първа роля на столична сцена в Народния театър. Две актриси — едната в началото, а другата в края на творческия си път. И между тях — собствения им живот, който сам по себе си е една дълбока и разтърсваща драма. Йорданка Кузманова възприема театъра като една игра на въображението, на чувствата, като търсене на неуловимата граница между реалното и фантастичното, между истинското и привидното. Но постепенно тази игра става за нея истински живот и смисъл на един живот. И затова тя иска да представи на слушателя полюсите, през които преминава актьорът, за да изучи вътрешния свят на човека, за да опознае много и противоположни духовни същности. Ние можем да се убедим в очарователното коварство на Перичола, героинята на Проспер Мериме, за която измамата е не проявление на лошо сърце, а едно изкуство, така необходимо на съблазнителката. Но можем да срещнем и коравосърдечие, сродено с престъпността, в Регина от „Лисичета" на Лилиан Хелман. Особено ценен е собственият подбор на репертоара, представен в плочата. Той обема както лирическата природа на Иорданка Кузманова, така и нейните възможности да характеризира богати и противоположни натури, възможностите й да изтръгва сълзи на съчувствие, и да предизвиква смях с тънката пародийност или острата комедийна стръв в образи като Ласка Деспотова от "Избор по вариантната система" на Кольо Георгиев. Но подвластни на нейния талант са преди всичко истинския, изстрадан драматизъм и действения патос на една воля, която рисува силни, устремени характери. Нейната Електра, това „полумомче, полумомиче", ще се съпротивлява срещу един държавен ред, който с цялото си същество усеща като несправедлив и ще се бори с всичките си сили да го промени. И слушателят ще може да усети как любовта към театъра, дошла от глъбините на детството, от песните и увлекателните игри, става за една дълбока, чувствителна и надарена натура не само професия, а и съдба, за да я изведе до празниците на дълбокото драматическо превъплъщение. Тази плоча е едно лично, близко запознанство както с актрисата от сцената, така и с нейния дълбок вътрешен свят. Севелина Гьорова |
melodist / 2017-04-21 20:00:18 / Редакция № 4: 2022-03-16 18:56:12
