7 месеца
За сайта
3 2 | ВАА 10515 дата на запис: 1980  |
melodist / 2017-04-21 18:15:04 / Редакция № 6: 2022-11-11 23:01:22
| Страна А — 25.10 Страна Б — 24.30 Композиция по биографични данни, писма и документи Автор Митьо Радуков Изпълнява Кирил Янев Любов исполинска „До 1862 г. сичките наши опити за въстание са носили на себе си частен характер и не са били следствие на една узряла и разпространена вече идея за свобода, а просто едни въоружени протести против нетърпимите турски насилия и оскорбления. А такъв протест е било и нашего знаменито хайдучество. От 1862 г., т. е. от онова време, когато тая идея излезе из пределите на народното предание и образува особена политическа литература, тия протести приеха съвсем други характер и колорит. Деятелността на Раковски е ознаменувала тоя период. Наистина преди тоя период нашите въстания и съзаклятия са били по-големи и следователно, по-силни, но тие, освен добри и развити предводители, не са имали още и ясно начертана програма и напълно изработена идея. Заслугата на Раковски се състои в това, че той обобщи и разпространи тая идея, и из числото на нашите народни хайдути създаде няколко души народни предводители и пламенни борци за свободата. Семето, което посея този незабвен за нас мъж, даде доста добри плодове, но ние, или неговите наследници, не можахме да се възползуваме во време от тях." Из статия на Христо Ботев във в. "3наме" — 1875 г. "................ ти иска да бутнеш, о, дух, безпокоен, нещастен мечтател, апостол и воин, в един час делото на пет векове. Чухме ние твойте горди викове, когато при Сава и при Дъмбовица викна пръв: «Свобода! Сяйна е зорница!" И ту с перо остро, ту с гореща рен надеждите сейше наблизо и далеч. Един само буден сред толкова спящи, ти един за всички ка то демон бдя щи работи, бори се, стреска, вълнува, тук мъдрец замислен, там луда глава, мрачен узник в Стамбул, генерал в Балкана, поет и разбойник под съща премяна, мисъл и желязо, лира и тръба: всичко ти бе вкупом за една борба." Из стихотворението "Раковски" от Иван Вазов — 1882 г. „На 1859 намислих да ида по европейските места дано науча някой европейски занаят. В Белград кондисахме в една кръчма, дето питахме за Раковскаго, като носехме препоръчително писмо. ... Азн ми се искаше да изуча книговезството, а господин Раковски искаше да ме даде словослагател, че нимало българи - словослагатели, но при много си труд не можах да вляза в печатницата словослагател, но ма дадоха пък на подвързач на някого си Волфа немскаго, но азн не знаях нито една дума немски. Едната неделя беше като изпитание. Като отидох на неделята при Раковски и ме попита как се минавам, азн му разправих всичките мои мъчнотии от незнание езика, но той ми разкава да забелязвам най-нужните за шетането немски приказки и полека да ги запомням. Азн много добре слугунах, че майсторът ма обикна и ма прибра при него... Господин Раковски ми беше дал една рубла за харч и отидох да му и връщам, но той ме нахока, като ми каза аз не ти я дадох в заем и азн я похарчих. Видях, че се събират всички българчета при него всяка неделя и им приказва от българската история и ми заръча да ходя при него всяка неделя. Там, ако го нима, той казваше, събирайте се и си приказвайте, бьлгарчета, да не забравите матерния език. Не само учениците, но и другите българи, които се намираха в Белград, ходехме и фанах да ставам — да работя и аз да ни е свободна България. Фанах да почитам и да питам никои ученици като не разбирам и най-подир заех се и аз според силите си да върша нещо..." Из спомените на Христо Иванов Големия |
melodist / 2017-08-14 16:50:03 / Редакция № 3: 2022-03-12 20:37:31
