6 месеца
За сайта
3 3 | ВАА 10367 1980, дата на запис: 1979  |
melodist / 2017-04-20 20:27:02 / Редакция № 6: 2022-10-17 01:00:01
| I страна — 24.30 Все си спомням, Високо застани, Годината ли беше високосна, Аз знам, че е лъжа, Запявал славея в зори открито, На скала в гора да те поставя, Грейнат ли звездите на небето, Помниш ли пътеката от злато, Бяла планина на юг остана, Влезнеш ли в реката среброкоса, Ще се върне ли оня април, Над булеварда цвят от кестен падна, Закъснееш ли при тази среща, Сами останали в гората росна, Две пътеки, През прозореца веднъж погледна, През южните черешови полета, Гората на зеленото си рамо, Забрави онези дребни клюки, Някои сега ме съдят тежко, Над покривите земни ли изгрее, Прехвърля своето въже дъгата, Две пойни птици пеят до омая, Погледнеш ли при изгрева полето, Аз се моля, Като облак летен ще се вдигнеш, Понеже всичко в мене стана бурно, Ти при мене ли сега остана, Зовеш отново, Аз моля вятъра, Отстрани застават всички буки, На извор бяло си лице умиваш, Един си имат дом и тишина, Пак съм сам, Омайниче очите ми омая, Беше тежко да вървиш нагоре, Като една пустиня те зова, На тоя свят е всичко подарено, Сякаш ни понесоха соколи, Душите ни човешки да обсеби, Обречена на мене си сега, Аз исках ти пред мене да вървиш II страна — 23.40 Отново питаш колко те обичам, Загребала в ръката си гореща, Вино кипне, прекипява, Открил те пътьом пролетния вятър, Хубаво е, че поне те има, Запомних срещи — кръстопът на мъка, Има нещо страшно и човешко, На свойта длан главата си обронил, Погледна ли напред, Росата в равнината е изгряла, Аз твоите сънища накъсах вече, Все ли в тоя кръг света кръжи, Защото исках да си само моя, И колко укори, и колко думи, Вълните вдигаха до болка врява, Една звезда над върховете мина, Превърнах те аз в своя светлина, Едничка лоша дума, Завърна ли се вечер отдалеко, На черковната стена, високо, Застанал до прозореца, Започне ли едно дете да расне, Това броено, неспокойно време, Сега до мене непрестанно крачиш, Защо ли вятъра гори премята, Една ли песен досега написах, А бяхме толкоз мрачни и смълчани, Покрай нас се движат много хора, И ослепя в килията монаха, Душата ми полека те обсеби, Преследван цяла нощ от ветровете, Нека вятьр в песните ми свети, На прозореца ми кой почука, Ти, моя обич, дълго забранена, Колко просто тя откри Пирина, Двеста извора на път да срещнеш, Зарад тебе вдигал съм скандали, Пред тебе все ще се прекланям, мила, Докоснах аз косите твои, Бъди и грешна ти, бъди и права, И ако ти не съществуваш още Музикално оформление: Васил Маринов. Режисьор: Георги Аврамов |
melodist / 2017-04-20 20:27:14 / Редакция № 6: 2022-03-06 20:49:08
