6 месеца
За сайта
3 1 | ВАА 10322 дата на запис: 1979  |
melodist / 2017-04-18 20:17:18 / Редакция № 5: 2022-11-09 19:17:39
| Страна А — 23.00 Страна Б — 23.00 Литературно-документална композиция, посветена на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Композицията разказва за старите български крепости от I и II българска държава: Силистра, Плиска, Перник, Видин, Търново, Асеновград, Цепина и София. Виждали сцени на падения и величави подвизи, те са спомени от миналото, безмълвни свидетели на нашата история. Автор Митьо Радуков Музика Румен Бояджиев Изпълняват артистите: Борис Арабов, Петър Петров, Асен Ангелов, Михаил Петров В една книга, съставена във Франкската империя през първата половина на IX век, авторът изрежда страните и народите, с които граничели франките и казва: "България е огромна област и многоброен народ, която има пет крепости. Понеже множеството (българите) е голямо, не им е нужно да имат крепости..." А днес, в България едва ли ще се намерн селище, в което ако не една от махалите, то поне някоя от близките местности да не се нарича Града, Градището, Стената, Стражата, Стражницата, Портата, Бойницата, Калето, Кулата или Крепостта. Навсякъде тези думи означават останки от развалини на крепости, изникнали през Първата и Втора българска държава. Грамофонна плоча ВАА 10322 разказва за някои от тях: Силистра, Плиска, Перник, Видин, Търново, Асеновград, София. С какво привличат порутените стени чадата на рационалння XX век? С какво ги притеглят кулите и сводовете, купчините камъни, тухли, керемиди, плочки и грънци? Подир кого бродят из мрачните подземни хората на новото време? Защо се взират в тайнствените знаци? Какво им разказват отломките от отминалите епохи? Какво крият крепостите? Много народи са преминали по нашите поля и планини. Крепостите са създадени в онии далечни времена, когато каменните стени предпазвали жените, децата и старците от стрелите, копнята и мечовете; къщите — от огъня; красавиците и крепостниците, зърното, дрехите и украшенията - хляба и хубостта от ненаситните очи и немилостивите ръце на по-силния. Никой не знае имената на майсторите на българските крепости. Никой не е намерил за нужно да отбележи кой, кога и какво е изднгнал и украсил. Но и сега мне се възхищаваме от ръката на каменаря, която отчупвала късове от скалата и издялвала камъните, за да ги подреди в зид за защита срещу зверовете и природните стихии; от зидаря, който зилал сводове като малки небеса; от грънчаря, оживил глината; от ваятеля, окичил колоната с лист, клонка, птица или издълбал в камъка слова и образи. Историята на всяка крепост е низ от биографии на бранители и покорители; укор за позорни падения, възхвала на величави подвизи, спомен от миналото на нашия народ. М. Радуков |
melodist / 2017-07-27 14:44:43 / Редакция № 2: 2022-03-05 15:26:04
