6 месеца
За сайта3 2 | ВАА 10267 |
Страна А — 23.30 Въведение — изп. авторът Композиция — изп. арт. Ицхак Финци Страна Б — 25.00 Композиция — изп. арт. Ицхак Финци (продължение) От начало всичко е лесно — газиш, газиш, а морето все до колене. След това, разбира се, нещата се променят. И с шоплука е същото. Три песни, едно хоро, две остроумия, пет грънци, три села, девет старци — гледаш, губиш си акьла от възторг, записваш, запомняш. Така е отначало. После морето става дълбоко. Атракцията изчезва, остава въпросът: защо? Разбира се готовият и бърз отговор е точен — защото всичко на този свят е различно, и слава богу. Но той е точен изобщо, а шопът не търпи "изобщо". Защото той не ги разбира тия работи, ама е сигурен дека не е така. Една дьлга, сложна и тъжна история; едни бедни, тъжни, но поразяващи баири; едки малко познати откъм истинската и трудно опознаваема страна хора — газиш до шия, а дъното все бяга и бяга пред тебе. Дали сьм могъл да се доближа до тези, от които животьт ме е отчуждил, но кръвта ни държи вързани един за друг — не знам. Но винаги, когато усетя застоял въздух около себе си, ми иде да хукна към някой от последните останали в "дьржавите" старци и да потърся за знак на почит ръката му. Не го ли намеря, просто да легна и прегърна тази опечена и обрулена земя, за да ми даде пак от своята чудодейна сила. А всички казват, че сьм бил типичен софиянец. Ще си позволя още веднъж да повторя дедите си: не ги разбирам тия работи, ама сьм сигурен дека не е така. Ясен Антов |