6 месеца
За сайта
2 | ВКА 10204 1978, дата на запис: февруари и март 1978  |
melodist / 2017-04-18 00:50:29 / Редакция № 6: 2022-08-03 21:36:31
| Страна А „СЕЛСКА ПЕСЕН", поема за нисък глас и оркестър, т. Ас. Разцветников а) Ех, ти, лято — 2.30 б) Ветре горянино — 2.05 в) Снощи вечер — 6.00 г) Зашуми ти, горо ! — 4.15 ПУСТАТА СТАРА ПЛАНИНА . т. народен — 2.30 ПРЕЗ ГОРА ВЪРВЯХА • т. народен — 2.15 Страна В ДЪБ • т. Ив. Вазов — 3.00 ПЛАКАЛО МИ МОЙТО ЛИБЕ • т. Ас. Разцветников — 3.10 ПРОЩАЛНО • т. Н. Вапцаров — 3.45 ПОСВЕЩЕНИЕ • т. Г. Джагаров — 2.30 ЖАЛБА • т. Г. Джагаров — 4.25 КЛЕТВА • т. Г. Джагаров — 4.30 Съпр. Оперно-симфоничният оркестър на Българското радио Диригент КАМЕН ГОЛЕМИНОВ и Златка Арнаудова — пиано Записнте са правени през м. февруари и март 1978 г., 1-во студио на Радио София Тонрежисьор Димитър Пенев Звукооператор Никола Тасев Тонинженер Владимир Панайотов Тонтехник Тодор Мирчев Редактор Мариана Младенова |
melodist / 2017-04-18 00:50:34 / Редакция № 3: 2022-08-03 21:38:15
| Изкуството на Марин Големинов, един от класиците на българската композиторска школа, отдавна и дълбоко е свързано с живота и душевността на българския народ, защото той винаги е мислил и чувствувал така, както мисли и чувствува нашият народ. Неговото творчество е ярко национално, изпълнено с обич и преклонение пред родното, вдъхновено от поривите и въжделенията на българина. Като всеки голям творец, Големинов свързва изкуството си и с проблематиката на съвремието, пресъздава духа и смисъла на новото време. Дълъг и плодотворен е творческият път на Марин Големинов, започнал преди почти половин столетие с първите композиционни опити и първия авторски концерт.И по този не лек, но винаги устремен нагоре и напред път стоят жалоните, определящи един от най-високите постижения в българското музикално творчество — от балета "Нестинарка" (1940), операта „Ивайло" (1958), Симфонични вариации на тема от Добри Христов (1942), Прелюд, ария и токата (1947 — 54), през Концерт за виолончело и оркестър (1949) и др., за да стигнем до произведенията, създадени през последното десетилетие: "Микроквартет" (1967), оп. "Зографът Захарий" (1972), балета "Дъщерята на Калоян" (1973), Трета симфония "На мира в света" (1971), Четвърта симфония "Шопофония" (1977). В това разнообразно и интересно творчество особено място заема песенният жанр, който Големинов и обича, но и владее майсторски. Измежду най-значителното, което той е създал в тази област, са "Селска песен" за бас и симфоничен оркестър по текст на Асен Разцветников (1943), Три народни песни за бас и оркестър (1953), Три миниатюри за сопран и камерен оркестър по текст на В. Парун (1965), соловите песни "Хайдушко либе" (т. Ив. Бурин), "Дъб" (т. Ив. Вазов), "Плакало ми мойто либе" (т. Ас. Разцветников), Пет импресии за висок глас и пиано "Природа" (т. Ст. Гечев) и много други. "Селска песен" е цикъл от четири малки поеми: "Ех ти, лято", "Ветре горянино", "Снощи вечер" и „Зашуми ти, горо". Поетичиият образен текст на Разцветников крие в себе си българската душевност, която талантливо е претворена в музиката — широко разгърната мелодична линия, близка до безмензурните народни песни, ритмична острота и развихреност и едно своеобразно третиране на хармоничната окраска, подсилена от богатите темброви възможности на симфоничния оркестър. „През гора вървяха" и „Пустата Стара планина" са две от трите народни песни за бас и оркестър. Запазвайки оригиналната структура на народната песен, Големинов я "облича" в една по-разкошна „връхна дреха", която оформя и подходяща звукова атмосфера, носеща белезите на по-съвременно музикално мислене. „Посвещение", „Жалба" и „Клетва" са три песни по стихове на Георги Джагаров, чиято щедра на образи и емоционални състояния драматургия е отправила творческото съзнание на композитора към съкровения извор на народностното светоусещане, пълно с мъдрост и възторженост, психологическа задълбоченост и усет за красота. Спокойна, но наситена с дълбоко чувство и съдържание е „Дъб“ по едноименното стихотворение на Иван Вазов, в по-строги линии и много въздействена е „Прощално" по известните стихове на Вапцаров, покорява с непосредствената си лиричност „Плакало ми мойто либе". Песните на Марин Големинов са музикално-поетичен израз на многообразната духовна същност на композитора, на майсторство в мелодическото претворяване на словото и същевременно на една неспирна творческа еволюция. Боянка Арнаудова |
melodist / 2022-03-28 23:46:08