6 месеца
За сайта
3 1 | ВАМ 6421 1972  |
melodist / 2017-04-14 23:31:12 / Редакция № 5: 2022-06-25 16:05:36
| Страна А — 7.00 Страна Б — 6.10 Изпълняват Асен Кисимов, Виолета Бахчеванова, Дора Стаева, Ганчо Ганчев, Васил Стойчев, Илия Раев, Бочо Василев, Георги Гайтаников ... и др. Казваше се Адалберт Антонов. Но малцина знаеха същинското му име. За някои бе Любчо. А за всички, които го познаваха— Малчика. Млад мъж, с ръст, прякор и весел нрав на момче... Мъдър и смел. Той винаги имаше за другарите една добра дума, един съвет, една подкрепа. Малчика ... Дойде в София да учи и да се върне при своите съселяни в Лъжене, Свищовско, като ветеринарен лекар ... Но го изключиха от всички висши училища, точно тогава, когато трябваше да получи университетска диплома... Защото той, отличният студент, ръководителят на БОНСС, вече бе защитил блестящо в десетки студентски демонстрации и стачки дипломата на пролетарски трибун и революционер. Тринадесет години този вездесъщ момък вършеше тихо и незабележимо своето опасно дело. Всяка негова дума бе откровение и пламтяща искра. Един изключен студент стана тъкач в княжевската текстилна фабрика "П. Радев". И скоро целият район закипя. Появиха се въздържателни дружества, младежки кооперативни групи. Младежкото дружество "Свежа струя" редовно уреждаше вечеринки и лекции. Предприятията от района започнаха да изпращат протестни делегации при министри и властници. Уволниха го като инициатор на стачка. Постъпи на работа във фабрика „Елбека"... И пак, но в друг район — оживление, демонстрации, стачки ... И всичко това се повтаряше многократно ... Тринадесет години млада работническа София го познаваше и обичаше. Но малцина можеха да назоват истинското му име. И само ония, на които се полагаше, знаеха, че от този момък без адрес и квартира, тръгват нишките на голямо и опасно дело, че той е ръководител на Окръжния комитет и член на ЦК на РМС, а по-късно и негов секретар. Само на неколцината от хилядите, които едва ли не всеки ден го срещаха и поздравяваха по софийските улици, беше известно, че на този шегаджия вече виси една задочна смъртна присъда. Беше края на 1942 година, когато го разстреляха. Но той и сега сякаш е сред нас — един млад мъж, с ръст, прякор и весел нрав на момче. Мъдър и смел. С име, станало символ — Малчика. |
melodist / 2017-04-14 23:31:19 / Редакция № 4: 2022-04-12 19:29:06
