7 месеца
За сайта3 2 | ВАМ 6420 1972 |
Страна А, Страна Б — 13.25 изпълняват Виолета Бахчеванова, Дора Стаева, Лили Райнова, Наталия Бардская, Лора Захова, Асен Кисимов, Васил Стойчев, Петър Чернев, Бочо Василев ... и др. "На 27 юни падна убита другарката Блага..." Така съобщи през 1944 година Окръжиият комитет на РМС в Пловдив за гибелта на Лиляна Димитрова. Стотици пушки, шмайзери и бомби, хиляди куршуми... срещу един пистолет зареден с ненавист и... с обич. Стотина добре обучени полицаи - главорези ... Срещу една единствена девойка. И двадесет часа непрестанно сражение. Това бе смъртта на Блага. В нея всичко бе обикновено, моминско: нежно обичаше цветята и птиците, а не пистолетите, радваше или се просълэяваше когато получи писмо, искаше да обича и да бъде обичана, а не да убива. Тя имаше много — обаятелен момински чар, студентска книжка, изключително ученолюбие, остър ум. Но с цялата си душа и съзнание се венча за една борба, която изискваше от нея всичко, а не й обещаваше нишо... И това я направи всесилна. На 19 години тя стана член на РМС. И много скоро ръководителите на организацията — Йорданка, Сашо, Малчика, откриха, че красивата и нежна девойка притежава качества на изключителен организатор и оратор, на смел конспиратор и всеотдаен борец. Тя бе тяхна ученичка и съратничка. Бе един от ръководителите на БОНСС, член на ЦК на РМС, секретар на софийската ремсова организация... Арестуваха я. Интернираха я. Подложиха я на многодневни инквизиции, за да разкрият дейността й, другарите й, за да я съдят и осъдят... Но, дори и полицаите се убедиха, че мълчанието й е красноречиво като нейното пламенно слово. И като не можаха да я осъдят, изпратиха я в концлагер. Оттам тя избяга десетина дни по-късно заедно с Йорданка. И отново отнде там, където бе най-необходима. През пролетта на 1944 година Сашо и тя бяха изпратени в Пловдив. Това бе последната й пролет. Загина на 26 години... И винаги ще остане млада. |