7 месеца
За сайта
3 1 | ВАМ 6113 |
melodist / 2017-04-13 22:18:45 / Редакция № 1: 2017-06-20 15:17:08
| Страна А Говедарче, Време, Сън, Свиждане, Какво великолепие, Огромен залез Страна Б Моят път, Любимата, Родина, България, Към потомците Стиховете чете авторът Поезията на Младен Исаев ми напомня за есенни хълмове, които вдигат към небето тихата светлина на узрелите си плодове и в чиито бразди, когато плуговете се запътят към нова жътва, звънтят гилзи от легендарни въстания. Той си остава лирик — светъл и тревожен — от първите стихове, писани там, където сянката на Ком лежеше като повалено знаме над гробовете на септемврийците, до последните книги, омъдрени от трудните пътища на живота. Неговата поезия гледаше небето през едно затворническо прозорче, изправена до рамото на Вапцаров, който пишете своите предсмъртни песни. Тя се топлеше на далечните партизански огньове в ония трудни мигове, когато телените мрежи на концлагерите стягаха сърцето на поета. Тя пътуваше към свободата — страдаща и възторжена, гневна и ликуваща. Свободата й даде голямото си слънце, даде й диханието на нашата обновена земя и мечтателната крачка на ония, които носят върху лицето си усмивката на бъдещето. Поезията на Младен Исаев — съсредоточена и мъдра — вълнува със своята подкупваща искреност и простота. Обичам неговите песни — кратки като мига, когато ръката посяга към заредената карабина, тихи като избухването на цъфналите ябълкови градини, загледани към лятото. Той с цялата си душа дава на хората красота и радост. И те му се отплащат с обич и доверие. Иван Давидков |
melodist / 2017-04-13 22:19:02 / Редакция № 2: 2022-04-12 02:35:17
