7 месеца
За сайта5 2 | ВЕМ 5853 |
1 сторона Сверху спускается, матушка (нар. песня) - исп. Л. Коцева с инстр. группой оркестра Ой, Пелин (обр. Н. Кауфмана) Исп. хор Месила бабушка теплый пирог (обр. М. Букурештлиева) Исп. хор и оркестр Все три раза. Исп. оркестр 2 сторона Девушка лягушка (гарм. Д. Тодорова) Исп. хор Снизу едут телеги пестрые (обр. С. Кынева) Исп. хор Глашатай кричит на селе (нар. песня) - исп. Л. Галевска с инстр. группой оркестра |
1 страна Отгоре слиза мамо (народна песен) — Детски фолклорен анс. при Двореца на пионерите, Л. Коцева (1.50) Ой, пелине (обр. Н. Кауфман) — изп. хорът (1.45) Месила баба топла пита (обр. М. Букурещлиев) — изп. хорът и оркестърът (2.10) Трите пъти — изп. оркестърът (1.35) 2 страна Мома жаба (харм. Д. Тодоров) — изп. хорът (1.30) Оздолу идут шарени колци (обр. С. Кънев) — изп. хорът (1.35) Кехая вика из село (народна песен) — Детски фолклорен анс. при Двореца на пионерите, Лиляна Галевска (3.25) |
ДЕТСКИ ФОЛКЛОРЕН АНСАМБЪЛ при Двореца на пионерите—София Детският фолклорен ансамбъл при Двореца на пионерите — София е първия по рода си не само в България. След първия пионерски фолклорен хор на с. Реселец (Плевенско), ансамбълът прави смел и много сполучлив опит за по-широко обхващане на българския музикален фолклор в неговата трояка изява: песен, танц и инструментална музика. Детският ансамбъл имаше да разрешава много недокоснати дотогава проблеми, които възникват от съвсем специалната работа с деца в тая област: подбор на певци и свирци от градска среда, където малко може да се разчита на живата фолклорна традиция, получаване на открита народна звучност при детски хор, подготовката на момчета-свирци на народни инструменти (за целта при ансамбъла бе създадена специална школа), издирване и създаване на фолклорен репертоар с деца. Постепенно репертоарът се разширява и обогатява и редица от песните и игрите с песен, заети направо от детския фолклор, са ярко сполучливи със своя оптимизъм и художествени качества. През своето петгодишно съществувание детският фолклорен ансамбъл отбеляза пълен с оживена дейност живот: самостоятелни концерти в столицата, концерти в провинцията, участие в радио и телевизионните програми, гостуване в Унгария и Югославия. Работата на ансамбъла става много бързо популярна и днес той заема изключително място в музикалния живот на българските деца. По негов пример бяха образувани редица пионерски хорове и ансамбли в столицата и провинцията. С много разбиране, вещина и внимателен подход към проблемите и децата, художественно ръководство в лицето на двамата диригенти Михаил Букурещлиев, Михаил Йорданов и останалите сътрудници от школата водят ансамбъла все по-нагоре и изграждат едно фолклорно огнище, от което всяка година излитат в живота младежи, в чиито сърца е пламнала и гори искрата на любовта към българския музикален фолклор. Райна Д. Кацарова |