8 месеца
За сайта7 3 | ВТК 2661 |
А Джамайка (италианска песен) — 2.00 Б Папагал (италианска песен) — 2.10 Съпр. оркестър плоча на 78 об/м 2065 Роден на 22 октомври 1946 година в Рим, Робертино Лорети е петото дете в десетчленното семейство на строителен работник. Още като ученик в началното училище, проявява изключителни музикални способности, пее като солист в детски и църковни хорове. По това време го чува случайно и Бениамино Джили и ласкаво се изказва за него, предричайки му голямо бъдеще. В скоро време обаче болестта и безработицата на бащата принуждават Робертино да почне отрано „концертна дейност“ из барове и ресторанти с популярните песни „О, слънце мое“, „Върни се в Соренто“, „Санта Лучия“ и др. Участвува с успех във фестивали на прогресивниге издания „Паезе сера" и „Вие нуове“. По време на едно от тези му изпълнения го забелязва известният датски музиколог Волмар Соренсен, който му предлага гастроли из скандинавските страни. Турнетата му из Дания, Швеция, Норвегия, Англия, Финландия и други страни, изпълненията по радиото и телевизията, десетките хиляди грамофонни плочи разнасят чудния му детски глас из целия свят. Едновременно с усилената концертна дейност. Робертино учи отначало в школата на Тито Гоби, а после в академията на Тито Скипа при маестро Ренато Масими, изучава чужди езици и общообразователни предмета, спортува, играе във филма „Суматоха в Тирол“, където пее „Мама“ и във филма „Флеминг в колежа". През 1961 и 1962 г. Робертино е в почивка, наложена от мутацията на гласа му. Той подновява концертната дейност през 1963 г. вече като обещаващ тенор. През последните две години Робертино на два пъти е сред финалистите на известния фестивал на италианската песен в Сан Ремо, гастролира в САЩ, Западна Германия и други страни, играе във филми. България е първата социалистическа страна, която посещава през септември 1965 г. и за която той ласкаво се изказва, че е „страна на слънцето, плодовете и радостта, страна, в която младежта обича много музиката". Ал. Шишов |