8 месеца
За сайта3 2 | ВАА 2166 1977, дата на запис: 1977 |
Страна А — 21.30 Предговор към "Евгений Онегин", Из "Към приятеля стихотворец", Вакхическа песен. Пророк, На свобода сеяч пустинен, Анчар, Село, Послание в Сибир, Затворник, Облак, Към Чаадаев, Певец, Вълни, кой вдига зид висок. Арион, Към клеветниците на Русия Страна Б — 23.30 Есен, Кавказ, Не пей ми, хубавице, пак, Дон, В кръвта желание бушува, Аз ви обичах, То беше чудно мигновение, Приятелко, годините забравих аз, В ранното поле сребрее, Зимно утро, Зимна вечер, Седнем ли на чашчица със свата, Колата на живота, Пак посетих аз този кът, Паметник Изпълняват артистите: Георги Гайтаников, Антони Генов, Бела Цонева „Да се пише за Пушкин, значи да се пише за цялата руска литература." В. Белински "Начало на всички начала." М. Горки „Когато четеш Пушкин, струва ти се, че мълння пада върху куп стара сърма. Удар. Дрипите стават на прах и лъсва чисто кюлче злато." А. П. Брюлов „Пушкин беше нисък на ръст, шатен с много къдрава коса и с необикновено привлекателни очи... Те бяха особени, поетични, сърдечни очи, в които се отразяваше цялата грамада от мисли и усещания, преживяни от душата на великия поет. Друг човек с такива очи не съм виждала през целия си дълъг живот." В. А. Нашчокина "Аз нищо не предприемах, без да се посъветвам с него. Не съм написал нито един ред, без да си представям, че Пушкин е пред мен. Какво ще каже той, каква забележка ще направи, кое ще го разсмее, на кое ще даде своето твърдо и вечно одобрение — ето кое единствено занимаваше и въодушевяваше силите ми. Тайнствен трепет на невкусвано на земята удоволствие обземаше душата ми..." Н. Гогол "В него витаеше едка градивна и спасителна нравствена сила. Още в разгара на най-самонадеяната и бурна младост, във вихъра и изблика на разнородни страсти, той често изтрезняваше и се успокояваше в лоното на тази спасителна сила. Тази сила беше любовта му към труда, потребността от труд, непреодолимата потребност творчески да изрази, да изтика от себе си усещанията, образите и чувствата, които напираха в гърдите му и се обличаха в звуци, в цветове, в очарователни и поучителни слова... Нито годините, нито животът със своите изпитания биха могли да надвият тази сила." П. А. Вяземски "Пушкин е изключително и може би единствено явление на руския дух: това е руският човек в крайното му развитие, което той те достигне може би след двеста години. В него руската природа, руската душа, руският език и руският характер са се отразили с онази чистота, с онази пречистена красота, с каквато се отразява пейзажът върху изпъкналата повърхност на оптическото стъкло.“ Н. Гогол "Когато ми е трудно, отивам на „Мойка 12" при Пушкин. Влизам в дома му — последния, където е умрял. Минавам през стаите и влизам в кабинета му, гледам масата, книгите... Тръгвам обратно — отново през стаите. На една от стените, под стъкло, е бележката на писателя Владимир Фьодорович Одоевски: "До Жуковски, Плетнев или Дал. Напиши само една дума: по-добре, или по-зле е той. Преди няколко часа Аренд се надяваше." Аренд - това е лекарят, лекувал ранения Пушкин. Аз знам, ние всички знаем — Аренд напразно се е надявал. И въпреки всичко тази бележка в нещо ми помага — виждам приятелите, обичали Пушкин, виждам Пушкин — измъчен, ранен, умиращ човек — и аз обичам този човек... Заради неговото веселие, и мъдрост и тъга, и благородство. За верността му към онази мечта за свободата, с която той не се раздели през целия си труден живот. Заради умението да се чувствува щастлив, дори когато това е много трудно... За любовта му към хората, заради умението му да бъде истински приятел." Н. Долинина „Угасна като факел гения, увяхна пищння венец! ........................ Замлъкна чудната му песен, не ще звучи отново тя. Приютът му е мрачен, тесен, печат на гордата уста!" М. Ю. Лермонтов „В тъжните минути аз се утешавах с това, че поетът не умира и че моят Пушкин ще бъде винаги жив за онези, които го обичаха като мен и за всички, които умеят да го откриват жив в безсмъртните му творения." И. Пушчин „... Нужно ми е моето добро име и честта ми да са неприкосновени във всички кътчета на Русия, където е известно името ми" А. С. ПУШКИН |