6 месеца
За сайта
7 3 | ВАА 1884 1977, дата на запис: 1977  |
melodist / 2017-03-28 18:15:35 / Редакция № 4: 2022-06-29 00:57:18
| Страна А — 25.04 Страна Б — 25.46 Участвуват: Люба Алексиева, Надя Топалова, Лора Керанова, Славка Славова, Николай Узунов, Н. Иванов, Живко Гарванов, Петър Петров, Вълчо Камарашев, Васил Димитров, Иван Андонов, Маргарита Пехливанова, Мара Чапанова, Мирослава Стоянова Режисьор: Павел Павлов касета ВАМС 7567 — Лукчо?... Лукчо?... — Кой ме вика? Ето ме! — А, ето те и теб, Лукчо, от луковичното семейство ! Нали? — Да! А ти кой си? — Аз ли ? Аз съм твой приятел. Идвам чак от България. И знаеш ли защо? И аз като теб имам много другарчета. Да знаеш само колко много те обичат! Изпращат ме да взема интервю от теб. — Как ? ... Какво интервю ?... Аз наистина станах малко известен, но... интервю от мен май още никой не е взимал. И какво в същност е това интервю ? — Ами как да ти кажа... Аз ще ти задавам най-различни въпроси, а ти ще отговаряш на тях. Много е просто. Съгласен ли си ? — Добре. Съгласих се. Но преди това искам да ми кажеш как се казваш! — Е, аз... не съм известен като теб, но... както и да е. Бърборино се казвам. — О - о, Бърборино ? А 6е усещам аз нещо познато. Гледам те — не те познавам, слушам те — познат си ми. Искам да кажа гласът ти ми е познат. И ще ми говориш, че не си бил известен. Всички деца те познават, защото ти им пееш песнички, разказваш им най-различни приказки. Знам дори, че си разказвал и някои от мойте приключения. Признаваш? Нали? — Признавам, разбира се, но друго нещо не ми е ясно, друго...? — Какво? — Как така ме познават всички деца? Не мога да си обясня как е станало това ? — Ако искаш да знаеш, никак не е сложно за обяснение. Просто всички деца по света се познават и обичат. Та нима ти не познаваш Том Сойер, Пипи, Хъкълбери Фин, Тимур, Алиса и... Но да не ги изброявам, защото няма да ми стигнат и 100 години. — Да, наистина... стана ми ясно... Прав си! А сега искам да те помоля за нещо. Разкажи ми за себе си! — Нямам нищо против. Нали свършихме вече с интервюто? — Какво интервю? — Да не започнеш да ми задаваш същите въпроси, които аз преди малко ти задавах? Нали беше дошъл да вземеш интервю от мен? — Вярно бе! Аз забравих за него. Затова пък добре си поприказвахме. — Значи това не беше интервю, а само приятелски разговор? Усетих аз, че е много простичко за едно интервю. Жалко! А на мене така ми се иска да науча как става това. Нали трябва да помагам на Джани Родари да пише репортажи?! Той как ми помогна да опиша мойте приключения?! И ти ще ми помогнеш нали, Бърборино?! — Разбира се, Лукчо! Иска ли питане! Нали съм ти приятел! Ти знаеш ли мойта песничка за приятелството ? — Знам я. Ще си я изпеем заедно. Но преди това да отидем в нашия замък и там заедно с татко Лукан, с Черешко, Ягодка, чичо Тиквичка и всички мои приятели ще ти разкажем за себе си. Да вървим! Давам тон... едно, две, три... И Лукчо и Бърборино запяха по пътя за замъка. Няма да ви казвам кой замък. Вие, мили деца, сами ще научите за него. Но преди това искам да ви се представя. Вие сигурно се досещате, че без мен нямаше да узнаете нищо за този разговор и нямаше да чуете приключенията на Лукчо, разказани от самия него и неговите приятели. Аз съм "Магнетофончето" на Бърборино. Не можах да запиша интервюто, но записах този чудесен разговор. Той ще ви припомни, че няма нищо по-красиво от приятелството на децата. А сега, тихо! Започват ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛУКЧО!!! Ел. Михайлова |
melodist / 2022-01-21 01:16:33 / Редакция № 2: 2022-04-10 21:27:23
