7 месеца
За сайта11 2 | ВАА 1883 1976, дата на запис: 1975 |
Страна А — 17.40 Писмо до една жена, На кучета на Качалов, Из "Персийски мотиви", Аз потъвам, С езика на брезите, Ветри, ветри, Писмо до мама Страна Б —20.20 Моят път, Връщане в родния край, Русь съветска Изпълнява Мирослав Миндов; музика Християн Платов "Роден съм през 1895 година, на 21 септември в Рязанска губерния. Рязанска околия, Кузминска община, в село Константиново. Стихове започнах да пиша рано, на девет години, но съзнателното си творчество отнасям към 16-17 годишната си възраст. На 18 години бях учуден, след като бях разпратил свои стихове по разни списания, че не ги печатат, и заминах за Петербург. Там ме посрещнаха добре... През 1919 година заедно с неколцина мои другари публикувах манифест на имажинизма. Имажинизмьт беше формалистична школа, която искахме да утвърдим. Но тази школа нямаше почва под себе си и умря от само себе си, като отстъпи пред правдата на органичния образ. От много свои религиозни стихове и поеми бих се отказал с удоволствие, но те имат голямо значение като път на поета преди революцията. По време на революцията бях всецяло на страната на Октомври, но приемах всичко по своему, със селски уклон. В смисъл на развитие на формата сега ме тегли все повече към Пушкин. Що се касае до останалите автобиографична сведения — те са в мойте стихове." Октомври, 1925 година СЕРГИЙ ЕСЕНИН Когато за първи път срещаме това име, струва ни се, че не е истинско, че е псевдоним — така хубаво са хармонирани неговите тонове, такава благозвучност струи от него. А той така се е родил: Сергей Есенин — с това име, и с таланта си. В дъгата на Есениновите стихове има всичко. Тънки изумрудени тревички сияят с бисерни росни капки под гълъбовото крило на небето. Белостволи брези отронват златни листа. Прозрачни потоци лудуват сред необятни полски простори. Топли струйки дим се вият над снежни калпаци, похлупили селски сламени къщурки. Игриво конче иска да надбяга локомотив и не знае и не разбира силата на железния жребец... Не е ли това метежната, изпълнена с животворни сили, но смутена душа на поета ? В дъгата на Есениновнте стихове има всичко. Революционно зарево, което хвърля отблясъци над милиони човешки съдби. Бунтарят Емелян Пугачов. Работници с карабини. Селяни срещу помешчици. Двадесет и шестимата болшевишки комисари от Баку, застреляни от чуждоземните интервенти. Несравнимата Шагане - любов към най-съвършеното творение на природата, и нежна, неизкоренима обич към майката-родина. Русия, която си отива. Русия — съветската. Владимир Илич Ленин. В душата на Есениновите стихове има всичко... В. Димитров |
Кремав фон на обложката отпред - за плочата с белите етикети. |