6 месеца
За сайта
5 4 | ВАА 1165 дата на запис: 1970  |
melodist / 2017-03-25 01:05:34 / Редакция № 3: 2022-11-11 21:44:02
| Страна А Грозното патенце — 22.40 Страна Б Новите дрехи на царя — 11.25 Каквото направи дядо все е хубаво — 12.35 Изпълняват: Маргарита Дупаринова, Люба Алексиева, Лиляна Апостолова, Илия Добрев, Иван Андонов, Лео Конфорти, Стефка Кацарска, Петър Пейков "Няма по-хубави приказки от тия, които създава самият живот" Хората четат приказките на Ханс Кристиан Андерсен и като деца и когато пораснат. Детето открива в приказките един необикновен, фантастичен свят. Възрастният се наслаждава и на тънкия хумор и мъдростта на писателя. Самият Андерсен е нарекъл първото издание на приказките си "Приказки за деца", а по-късно започнал да ги издава под наименованието "Нови приказки". "Аз вземам една идея за възрастни и я разказвам за деца — писал големият писател в дневника си, — защото сьм убеден, че бащата и майката все ще чуят приказката и ще се замислят над нея." От приказките на Андерсен лъха обич към хората и угнетените. Те възпяват саможертвата и всеотдайната обич, твърдостта и самоотрицанието на човешкия дух. „Могъщ магьосник на словото, Ханс Кристиан Андерсен е извел не едно поколение към светлите брегове на правдата и доброто", пише в предговора си кьм Андерсеновите приказки писателят и преводачът Светослав Минков. Но Андерсен осмива и слабостите, и пороците на хората, по свой, неповторим начин. Животът на големия писател приличал на приказка, може би защото както казва той "Няма по-хубави приказки от тия, които създава самият живот". Андерсен се родил през 1805 година в град Оденсе — Дания,в семейството иа беден обушар. Бащата бил странна личност. Той работел от сутрин до вечер, но същевременно и живеел в някакъв особен, фантастичен мир и изработвал и кукли за сина си. Малкото момче отраснало с басните на Лафонтен, с приказките на „Хиляда и една нощ" и разигравало цял театър с куклите. Андерсен още от дете бил влюбен в театъра — това място, където фантазията се превръща в реалност, а реалността — във фантазия. Бащата на Андерсен умрял рано. Майката мечтаела сина й да стане шивач — той умеел да шие такива хубави дрехи на куклите. Момчето обаче живеело с други мечти. На четиринадесет годишна вьзраст и без билет, то заминало за Копенхаген, за да отдаде силите и младостта си на любимия театьр. Малцина от почитателите на Андерсен днес знаят, че той пеел в Копенхаген, че учил балет и че пьрвото нешо, което написал, било една пиеса за театър "Разбойниците на Висемберг", върната му като... бездарна. Юношата проявил необикновено постоянство и твърдост. Той бил готов да пренебрегне глада, нищетата, но да осуществи мечтите си. И втората му пиеса била върната, но в нея все пак открили "искрици на талант". Директорът на театра му издействувал стипендия и така Ханс Кристиан Андерсен успял да завърши гимназия и да постъпи в университета. Той се наредил между четиримата най-големи поети на студентската младеж в Дания. Андерсен пишел романи и пиеси. Той пътувал често и много, но винаги се връщал с радост в любимото си отечество. Дружел и се срещал с най-големите писатели на своето време — Юго, Балзак, Хайне, Дикенс, Братя Грим. Световна известност писателят получил със своите приказки. От тридесет и осем годишната си възраст, той се посветил изцяло на тях. Приказките на Андерсен — в тях въображението се смесва с реалността; вещите оживяват, но те така приличат на хората със своите постьпки. Всяка приказка, колкото и да е необикновена и фантастична е близка на хората, напомня им нещо тъжно или радостно; предизвиква в тях чувството за справедливост; носи им онова неуловимо нещо, наречено красота. Може би, защото "Няма по-хубави приказки от тия, които създава самият живот". |
melodist / 2017-03-25 01:05:57 / Редакция № 4: 2022-03-30 22:18:26
