6 месеца
За сайта
3 2 | ВТА 11181 1983, дата на запис: 1983 |
melodist / 2017-04-29 10:58:16 / Редакция № 5: 2022-05-07 17:32:19
| Страна А Приятели мои (Инна Гоф) — 3.35 Седемнадесетгодишните (Константин Ваншенкин) — 3.00 Другарю мой (Николай Шумаков) — 3.23 Есен (Игор Шкляревский) — 3.55 Адреса ми е същия (Евгений Долматовски) — 2.30 Северен вятър (Инна Гоф) — 2.45 Страна В Роден край (Инна Гоф) — 3.20 Вале на раздялата (Константин Ваншенкин) — 2.45 Отново чувам маминия глас (Игор Шаферан) — 4.10 Месец грее вън (Сергей Есенин) — 2.45 А сърцето все се надява (Инна Гоф) — 4.10 Евпатория (Инна Гоф) — 2.40 Изпълнява авторът Записите са направени в Първо студио на Радио София юни 1983 г. Тонрежисьор: Георги Недялков Тонинженер: Йорданка Колева Тоноператор: Иван Стателов Съпровожд на пиано авторът Записите на песните "Северен вятър” и „Евпатория" са направени с оркестър в състав: Ян Френкел — пиано Божан Хаджиев — китара Любен Борисов —контрабас Красимир Каменов — ударни Есенна брезова горичка . . Тъжно сиво небе . . . Последен, далечен писък на ято отлитащи жерави . . . Един прощален поглед за сбогом . . . Едно неясно предчувствие . . . . . ."А може би е верна легендата, че душата на загиналия боец се превръща в жерав и отлита заедно с ятото на безсмъртието? Може би?" . . . Колкото пъти слушам тази песен — „Журавли", толкова пъти пред мен се появява картината от филма „Летят жерави" и заодно с нея някъде далеч-далеч сякаш виждам него — създателят на тази безсмъртна мелодия, милият, някак стеснително, но с много топлина усмихнат Ян Френкел — него, приятелят, човекът с голямо обичащо сърце. Дали е редно с думи да се говори за едно творчество, след като всяка негова песен е дълбоко душевно откровение, когато мелодията сама те грабва и създава настроения толкова различии и впечатляващи, че неволно човек заживява с тях и почва да усеща съдбата на героите като своя лична? А може би това е и самото съвършенство в изкуството чрез музиката да докоснеш всяко сърце, да погалиш всяка душа? Сигурно е така, защото как трябва да си обясним другояче уважението и обичта на милиони слушатели от всички страни по света към неговото творчество! Започнах с „Журавли" (тя е моята любима песен), но ако трябва да се изреждат и „Русское поле", „Мои болгарские друзья", "Я спешу, извините меня", „Нелетная погода" и още много, много песни, ще се получи едно завидно съкровище от творби, в което всяка песен е едно малко бисерче ... в същност това е и голямата равносметка на твореца на неговия живот, всеотдайно посветен на музиката. Ян Френкел — това е явлението на нашето съвремие и то можеше да бъде плод само на една огромна по мащабите си култура, каквато е съветската култура. Неговите песни са като картини и всяка една от тях е изживян миг на дълбок размисъл и затрогващо човешко откровение. . . . Тихата песен на брезовата горичка . . .Омайващият аромат на руското поле . . . Един отронен, пожълтял от есента лист . . . Едно далечно писмо, което носи спомена за първия вале . . . Ято жерави . . . и едно сърце, пълно с обич към хората . . . Това е музиката на Ян Френкел! н. а. Апександър Йосифов Худ. оформление — Весела Спасова Снимки — Христо Юскеселиев |
melodist / 2017-04-29 10:58:27 / Редакция № 5: 2022-05-07 17:45:38
