17 дена
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30036 коментара
| Гл. художествен ръководител Иван Вълев. Диригент на оркестъра Ангел Шопов I страна 1. Преклони се, булне ле • м. Ив. Вълев (2.27) 2. Нишна се звезда • м. Ив. Вълев (2.30) 3. Скарали ми се две лози, сол. Иван Вълчев (1.35) 4. Димо льо, Димо, сол. Надка Томова (2.55) 5. Ръченица • м. Ан. Наумов (2.50) 6. Мари Дено, сол. Величка Русинова (2.50) 7. Изгреяли са две звездици • м. Ив. Вълев (1.55) 8. Разсърди се бяла Яна • м. Ив. Вълев (2.20) Обр. Ив. Вълев (3), Ан. Шопов (4, 6) II страна 1. Дали звънче му е дръннало • м. Ан. Наумов (1.40) 2. Коледарско хоро • м. Ан. Шопов (2.50) 3. Заспало е челебийче (2.55) 4. Иван Неда дума (2.17) 5. Садила Неда, сол. Веска Цочева (1.50) 6. Тръгнал ми е волен казак, сол. Димитър Димитров (2.15) 7. Дайчово хоро • м. Ив. Вълев (2.45) 8. Изгреяла ми ясна звезда, сол. Татяна Мишинска (2.45) 9. Мари моме, сол. Иван Вълчев (1.35) Обр. Н. Кауфман (3), П. Льондев (4), Ив. Вълев (5, 9), Ан. Шопов (6, 8) |
3 2 | ВАА 10148 дата на запис: 1978  |
| I страна — 18.50 Едно време в Овча Купел Срещу Нова година Лудият и нормалният II страна — 21.10 Обличай се красиво в дъжда Една празна консервена кутия Усмихни се, усмихни се Изпълнение: Коста Цонев Композиция: Ел. Михайлова |
3 3 | ВЕА 10147 дата на запис: 3 февруари 1977 |
| Страна А — 16.45 1. Пет песен за най-малките (Д. Петков, Н. Зидаров): а) Зимата снежни къдели преде, б) Кончета, в) Люляче, г) Глезен Иван, д) Слънце е нашата Партия, 2. Три гатанки (Г. Костов, Ас. Босев): а) Гост, б) Птица, в) Конче, 3. Пионерска песен за Април (П. Ступел, Г. Струмски) Страна В — 15.00 1. Шила девойка знаме (Хр. Недялков, Сл. Хр. Караславов), 2. Песен за шапките от тръстика (Хр. Недялков, Н. Инджов), 3. По двор ти ходя (обр. Н. Кауфман, т. народен), 4. Шест игралки-залъгалки (Д. Тъпков, т. народен): а) Улу лулу лушка, б) Варила баба трахана, в) Гуси, гуси, бабице, г) Нани. нани, д) Кукуригу, Петльо, е) Враб свири на върба |
6 6 | ВТА 10146 1978, дата на запис: 1978 |
| I страна 1. С нас на път - м. Кук Трой, т. Димитър Точев, ар. Николай Куюмджиев (2.30) 2. От мелодия към мелодия - инструментална, ар. Иван Стайков (5.40) 3. Линда - м. Даниел Сантакруц, т. Жива Кюлджиева, ар. Николай Куюмджиев (3.50) 4. В свобода бе роден ти - м. Морган Еймз и Дейв Грусин, т. Жива Кюлджиева, ар. Николай Куюмджиев (3.10) 5. Миг под небето - м. Биду, т. Димитър Точев, ар. Николай Куюмджиев (3.00) II страна 1. Да лети песента - б. т. Богомил Гудев, ар. Николай Куюмджиев (5.25) 2. Три момичета - м. Михаел Шуберт, т. Йордан Янков, ар. Николай Куюмджиев (2.50) 3. Хайде, запей - м. Касей Финч, т. Светозар Димитров, ар. Николай Куюмджиев (2.20) 4. Танцувайте с нас - инструментална, ар. Иван Стайков (7.20) Трио "Обектив": Мая Нешкова, Вили Оникян, Ваня Теохарова. Худ. ръководител Николай Куюмджиев Естраден оркестър на Българското радио. Диригент Вили Казасян |
3 3 | ВТА 10145 1978, дата на запис: 1978 |
| I страна 1. Любов - м. и ар. Вили Казасян, т. Елисавета Багряна (3.30) 2. Този живот - м. Джо Кандър, т. Захари Петров, ар. Вили Казасян (2.35) 3. Нашата любов има утре - м. Стиви Уондър, т. Захари Петров, ар. Вили Казасян (3.35) 4. Сама с вятъра - м. Тончо Русев, т. Дамян Дамянов, ар. Вили Казасян (3.00) 5. Старото пиано - м. и ар. Стефан Димитров, т. Захари Петров (2.35) 6. В театъра - м. Найден Андреев, т. Жива Кюлджиева, ар. Вили Казасян (3.00) II страна 1. Луна парк - м. и ар. Вили Казасян, т. Захари Петров (3.33) 2. Любовта е жива - м. Морис Алберт, т. Захари Петров, ар. Вили Казасян (3.45) 3. Оставям на тебе - м. Д. Харис, т. Иван Станчев и Богдана Карадочева, ар. Вили Казасян (2.40) 4. Късна любов - м. Тончо Русев, т. Надежда Захариева, ар. Панайот Славчев (4.05) 5. Едно празно място - м. и ар. Стефан Димитров, т. Захари Петров (2.50) ЕОБР, дир. Вили Казасян |
7 5 | ВТА 10144 1978, дата на запис: 1978 |
7 5 | ВТА 10144 1978, дата на запис: 1978 |
7 5 | ВТА 10144 1978, дата на запис: 1978 |
| I страна 1. Старият клоун - м. Роберто Данова, т. Борис Гуджунов, ар. Иван Пеев (3.40) 2. Странник - м. Джон Майлс, т. Милчо Спасов, ар. Иван Пеев (3.35) 3. Добре дошла - м. Александър Йосифов, т. Жива Кюлджиева, ар. Иван Пеев (3.05) 4. Ревност - м. и ар. Иван Пеев, т. Жива Кюлджиева (3.35) 5. Сонет - м. Еди Казасян, т. Пабло Неруда, ар. Вили Казасян (2.45) 6. Късна среща - м. Тончо Русев, т. Дамян Дамянов, ар. Иван Пеев (3.30) II страна 1. Бъди до мен - м. Гринъуей, т. Борис Гуджунов, ар. Иван Пеев (3.35) 2. Лятна песен - м. Джон Майлс, т. Борис Гуджунов, ар. Иван Пеев (3.35) 3. След любов - м. Александър Йосифов, т. Любомир Левчев, ар. Иван Пеев (3.50) 4. Ема - м. и ар. Найден Андреев, т. Димитър Керелезов (3.50) 5. Няма рози без бодли - м. и ар. Вили Казасян, т. Захари Петров (2.00) 6. Обичай ме - м. Атанас Косев, т. Божидар Божилов, ар. Димитър Бояджиев (3.45) Диригенти Ив. Пеев, Н. Андреев (10), В. Казасян (11) |
3 5 | ВТА 10143 1978, дата на запис: 1978 |
| I страна 1. Семеен спомен за Поморие - м. Атанас Косев, т. Недялко Йорданов, ар. Димитър Бояджиев (3.35) 2. Любов във въздуха - м. Атанас Косев, т. Снежка Атанасова, ар. Димитър Бояджиев (3.30) 3. Нашето танго - м. и ар. Мишо Ваклинов, т. Жива Кюлджиева (3.10) 4. Да живееш е изкуство - м. и ар. Найден Андреев, т. Жива Кюлджиева (4.05) 5. Моряци - м. Атанас Косев, т. Орлин Орлинов, ар. Димитър Бояджиев (3.30) 6. Старата амфора - м. Йордан Чубриков, т. Богомил Гудев, ар. Димитър Бояджиев (4.45) Съпр. оркестър, диригенти В. Казасян (1, 2, 5, 6), М. Ваклинов (3), Н. Андреев (4) II страна 1. Варадеро - б. т. Кръстьо Станишев, ар. Мишо Ваклинов (2.47) 2. Танго за едно танго - м. и ар. Вили Казасян, т. Захари Петров (3.42) 3. Среднощна серенада - м. Зорница Попова, т. Йордан Янков, ар. Димитър Бояджиев (3.05) 4. Романтика - б. т. Жива Кюлджиева, ар. Мишо Ваклинов (3.00) 5. Трявна - м. Атанас Косев, т. Райна Ботева, ар. Димитър Бояджиев (2.50) 6. Слънце в песента - м. и ар. Мишо Ваклинов, т. Кръстьо Станишев (2.55) 7. Мой роден край - м. Александър Йосифов, т. Димитър Точев, ар. Константин Драгнев (3.30) Съпр. оркестър, диригенти М. Ваклинов (1, 4, 6), В. Казасян (2, 5), Д. Бояджиев (3), К. Драгнев (7) Продуцент: Мишо Ваклинов |
| I страна 1. Димитрула (2.48) 2. Тарзан (2.45) 3. Без теб не мога да живея (2.30) 4. Катерина (3.20) 5. Говори ми (3.05) 6. Каляска с два коня (2.50) Обр. Емил Колев (1, 2, 4) и Константин Драгнев (3, 5, 6) II страна 1. Долу в Пирея (3.15) 2. Обичам едно момиче (2.50) 3. Влаковете заминават (3.10) 4. Кира Георгина (2.50) 5. Заминавам за Солун (2.05) 6. Солунските момичета (3.05) Обр. Константин Драгнев (1, 2, 3), Емил Колев (4, 5, 6) Съпр. оркестър, диригент Емил Колев |
5 3 | ВАА 10140 1978, дата на запис: 1978 |
| Страна А — 22.02 Страна Б — 23.50 В ролята на Малкият Мук —Лора Керанова, на Папагала — Славка Славова Участвуват още артистите: Петър Петров, Цонка Митева, Вълчо Камарашев, Надя Савова, Мара Чапанова, Д. Аврамов Режисьор: Павел Павлов касета ВАМС 7259 Няма нищо по-чудесно на света от приказката. Нали, деца? Тя ни притегля на най-уютното местенце, кара ни да затаим дъх и ни понася с крилата на въображението. И ето, изведнъж попадаме в блестящия дворец на багдатския халиф Хазид, когото злият магьосник Кашнур е превърнал в щърк. И заедно с Хазид, и ние се мъчим да си спомним вълшебната дума „Мутабор". Или пред нас застава властолюбивият и много глупав Лабакан и ние му казваме: "Лабакане, Лабакане, не се възгордявай, недей да бъдеш толкова глупав, защото дрехите не правят човека!" А кои са тези две хубави момчета пред нас? Сега ще ви кажа — едното е Вилм от приказката "Джуджето дългоноско". А другото? Другото е Петер Мунк. Същият този Петер Мунк, на когото Стъкленото човече от еловата гора помогна да разбере, че "по-добре е да се задоволиш с малко, отколкото да имаш злато и имот, но да си със студено сърце". Но не само тези приказки е написал за вас, деца, ВИЛХЕЛМ ХАУФ. Много отдавна, преди повече от сто и петдесет години, той е разказал на децата и приказката за Мук, МАЛКИЯТ МУК — висок само три-четири стъпки от земята, с голяма глава и една още по-голяма чалма на нея, с широки шалвари, зелено елече и червен пояс, на който виси и стига чак до земята, ятаганът на баща му. Тогава така е изглеждал Мук. Но сега? Сега той е остарял и голям а та чалма пречи да видим посребрените му коси... Живее сам-самичък и само отвреме-навреме се разхожда по равняя покрив на преголямата си къща... И защо мислите прави така? Защото децата от родния му град Никея, щом го видят, веднага запяват една весела песничка: „Малък Мук, Малък Мук, ти живееш в дом голям и излизаш вън от там всеки месец по веднъж. Ти си храбър дребен мъж, но с главица планина. Обърни се настрана, виж ни и изприпкай тук, да ни хванеш. Малък Мук!" Но те, мили деца, му се присмиват и пеят тази песничка, тъй като не знаят цялата интересна и много поучителна история на неговия живот. И сега, след като я чуят заедно с вас, сигурно повече никога няма да правят това, защото обичта и добротата правят света на приказките чудесен. Ел. Михайлова |
3 2 | ВАА 10138 1978, дата на запис: 1978 |
| Страна А — 22.30 Елегия, Надежда, След чудото, Спомени за птици, Съжаление, Какво си - вик или беда, Аз не зная къде и кога, В нас нещо плаче, нещо моли, Накажи ме за недоверие, Уморено зелено и жълто, Изплъзващата се следа, Ноктюрно, С магнитни ветрове и тая нощ, Всичко е известно и го зная Страна В — 23.10 Мотив, Безпокойство, Тъмни храсти, Южни небеса, Помен, Моление, Преображения, Тайна, Опасение, Самонаблюдение, Поети, Постоянство, Към читателя, Мина времето на ветровете Изпълнява Сава Хашъмов Композиция — Ел. Михайлова |
3 2 | ВАА 10137 дата на запис: 1978 |
| Композиция по писма на Мина Тодорова и Пейо Яворов, и стихове на Пейо Яворов Изпълняват Йорданка Кузманова и Стефан Данаилов Режисьор: Иван Андонов Автор на сценария Ел. Михайлова Страна А — 23.00 Страна Б — 25.00 |
3 2 | ВАА 10136 1978, дата на запис: 1977 |
| Композиция по откъси от „Записки по българските вьстания", писма статии и др. Композиция: М. Радуков Изпълняват: Рачко Ябанджиев, Мария Русалиева Режисьор: К. Каменов Страна А — 24.45 Страна Б — 26.00 Автобиографични бележки се срещат често из творбите на Захари Стоянов. Сякаш те са вметнати тук и там, само за да напомнят, че авторът се е срещал и разговарял с лицето, което описва, или лично е взел участие в събитията, за кото разказва, като непосредствен изпълнител, или наблюдател. Вплетен органично в повествуванието за народните борби и страдания, автобиографичният разказ на Захари Стоянов, при всичката си изключителност, нито за миг не става център и, без да губи нещо от оригиналната си индивидуалност, се слива с неудържимата вълна на бунта. Историята се е погрижила Захари Стоянов да опознае лично главните водители на най-голямото българско въстание срещу робството и сам да бъде един от тях: да заклева съзаклятници в главните огнища на бунта и да оплаква с покруса първите пепелища; да се опива от възторга на първите победи и да се стъписва смълчан пред величавите подвизи на мъчениците за българската свобода. За всичко това той разказва на потомците в книгата за народната съдба „Записки по българските въстания". Захари Стоянов (Джендо Стоянов Джедев Далъкчиев) от с. Медвен, Котленско, двадесетгодишен захвърля овчарската гега. Изстрелът на Ангел Кънчев на русенското пристанище на 5 март 1852 г. събужда българската съвест на котленското овчарче. В къщата на баба Тонка в Русе Захари Стоянов полага клетва и става член на Русенския български революционен комитет. В къщата на братя Жекови в Стара Загора на 16 септември 1875 година Захари Стоянов облича въстаническите дрехи, заедно със старозагорските въстаници апостолът Стефан Стамболов и войводата Георги Икономов. В къщата на Кочо Честименски в Пловдив на 1 март 1876 година главният двигател на Западна Тракия Панайот Волов пише и подпечатва със собствения си печат пълномощно на Захари Стоянов, че той е негов помощник и има право да съставя комитети в Четвърти революционен окръг. Девет години по-късно, пак в Пловдив, Захари Стоянов става председател на комитета, който подготвя първото чествуване на годишнината от гибелта на Христо Ботев. Източно румелийското правителство забранява тържеството, тъй като то съвпада с голям султански празник. Захари Стоянов протестира и е уволнен от държавна служба. Апостолът на Априлското въстание Захари Стоянов председателствува комитета, който си поставя за цел присъединяването на Източна Румелия към българското княжество. Той подготвя духовете от страниците на вестник „Борба" и в решителния час лично ръководи дръзкото дело на 6-ти септември 1885 година — Съединението на Северна и Южна България. Първите думи, предназначени за публикация, Захари Стоянов написва в Русе през януари 1879 година — това е некролог за Любен Каравелов. Последният книжовен труд на Захари Стоянов е първото издание на съчиненията на Любен Каравелов в осем тома — осмият излиза през 1888 година. А последното произведение на Захари Стоянов носи заглавие „Опит за биография на Христо Ботев". На 2 септември 1889 година Захари Стоянов умира в Париж, където е отишъл, за да разгледа световното изложение. Три години по-късно приятелят му Димитър Петков издава третия том от „Записки по българските въстания". На тази плоча звучат откъси от книгите, писмата и статиите на Захари Стоянов — документи, който разкриват черти от оригиналния автопортрет на големия писател. М. Радуков |
| I страна 1. Спусна се звезда (2.40) 2. Море, леле Райне (2.05) 3. Град градила бела Неда (4.20) 4. Много оди (2.45) 5 Заръчала Еленка (2.00) 6. Синоч кони не дойдоше (2.55) 7. Попадия оро води (2.30) Изп. Лиляна Галевска Обр. Б. Нанков (1, 3, 5), Н. Кауфман (2, 4, 6, 7). Съпр. орк. АНПБР, дир. Б. Нанков (1, 3, 5), К. Колев (2, 4, 6, 7) II страна 1. Разсърди се Дойчо (2.45) 2. Тонке ле (4.40) 3. Иван Марийка думаше (2.35) 4. Тъмен се облак зададе (2.30) 5. Георге ле (5.00) 6. Стефан Калинки думаше (2.50) Изп. Йовчо Караиванов Обр. Ан. Наумов (1), К. Колев (2, 3), Кр. Кюркчийски (4), Г. Минчев (5), Хр. Тодоров (6). Съпр. орк., дир. Ан. Наумов (1), К. Колев (2, 3), П. Радев (4), Г. Минчев (5), Хр. Тодоров (6) На фолклорния фестивал през 1964 година едно шестнадесетгодишно момиче спечелва званието "лауреат" и сребърен медал. "Това са най-щастливите дни в живота ми" —споделя и днес Лиляна Галевска. Дните, в които се сбъдна детската мечта, младежкият й ентусиазъм и труд бяха възнаградени. Лиляна израства с красотата и богатството на българската народна песен, израства в една атмосфера, където мелодията е духовна лотребност и ежедневна изява. Тя наследява преклонение и всеотдайна обич към народното творчество от майка си — известната и обичана народна певица Ика Стоянова, а вродената дарба и талант довеждат отрано Лиляна до изпълнителските изяви. И сега тя си спомня с радост и благодарност и първите уроци и насоки, получени от главния художествен ръководител на Ансамбъла при двореца на лионерите — Михаил Букурещлиев, и трепета от първите концерти, и първите успехи, признание. Желанието да пее, да слоделя с публиката вълнението и обичта към народната песен нареждат Лиляна Галевска сред солистите на нашия представителен Ансамбъл за народни песни и танци. Тук, под вещото и професионално ръководство на иародния артист Филип Кутев, тя развива таланта си, обогатява репертоара и възможностите си, намира необходимата творческа среда и атмосфера. С този ансамбъл Лиляна обикаля страната в безброй турнета, печели почитатели на жизнерадостната народна песен далеч в чужбина — публиката на Париж, Брюксел, Милано, Рим, Виена, Женева, Москва са посрещали и изпращали с ръкопляскания и "браво" живото, талантливо изпълнение на Лиляна Галевска, запомнят задълго нейното топло и лирично изпълнение на "Град градила бела Неда" или жизнерадостните, закачливи "Море, леле Райне", "Синоч кони не дойдоше", "Заръчала Еленка". На Лиляна й предстоят още много и много среши с нас — почитателите на народната песен, и с тази първа грамофонна плоча ние й пожелаваме творчески успехи и радост от тези среши. Екатерина Евтимова Едва ли познаваме друг народен певец, който с такава любов и постоянство да служи и да лресъздава красотата и богатството на народното ни песенно творчество. Защото, освен забележителната природна дарба, Йовчо Караиванов притежава и една характерна всеотдайност и преклонение към народни традиции, бит, мелодии, една исконна синовна обич и вярност. Той не смесва стилове, а непрестанно обогатява и усъвършенствува изпълненията си на любимата тракийска песен, а това е още една сигурна гаранция за успех. Бавните поетични или звучните и жизнерадостни народни песни намират в изпълнителя Йовчо Караиванов най-верния тълкувател на текста, най-талантливия интерпретатор на мелодията. Неговите изпълнения преодоляват словесната преграда и с артистичното си умение и забележителен глас той съумява да очарова и чуждестранната публика, да й разкрие обаянието и неповторимостта на бьлгарския фолклор. Постоянната концертна дейност осигурява на певеца, освен огромната популярност и любовта на публиката из всички краиша на странам, но и едно постоянно обогатяване на релертоара му. И сега трудно бихме уточнили неговото съдьржание — някога, в 1949 г., студенты по право се яви на конкурс и стана солист на Радио София с репертоар от 300 песни, научени от майката. Но оттогава една от целите му е да издирва и изпълнява нови и лови хубави тракийски песни. В тях народният гений е съхранил чистотата на пориви и мечти, трудолюбие и героизъм, така умело вьзродени и пресъздадени от обичания народен певец Йовчо Караиванов. |
3 2 | ВНА 10134 1977 |
| I страна 1. Калимановски ръченик (4.00) 2. Сватбарска ръченица (4.05) 3. Овчарска песен и Криво хоро (4.00) 4. Тужаровско хоро (2.45) 5. Водено хоро (3.20) Изп. Стоян Величков - кавал Обр. Коста Колев (1, 2, 5), Ст. Кънев (4). Съпр. орк. АНПБР, дир. К. Колев (1, 2, 5), Б. Нанков (4), съпр. "Тракийската тройка" (3) II страна 1. Сливенски мелодии (3.45) 2. Мегданско хоро (2.35) 3. Пайдушко хоро (3.30) 4. Есекийско хоро (3.15) 5. Гергебунарско хоро (2.45) 6. Мъжка ръченица (2.55) Изп. Костадин Варимезов - гайда Обр. К. Колев (1, 3), Б. Абрашев (2), Ст. Кънев (4, 5), Б. Нанков (6). Съпр. орк. АНПБР, дир. К. Колев (1—5), Б. Нанков (6) |
3 3 | ВХА 10132 дата на запис: издание 1978 г. |
| Оратория за детски хор, солисти и симфоничен оркестър музика Петър Ступел, текст Георги Струмски Части: 1. Запев 2.20 2. Класната стая 3.55 3. Роден край 5.00 4. Балада 3.50 5. Априлските камбани 4.30 6. Първите 7. Рецитация 5.40 8. Урок 9. Космонавт 1001 10. Рецитация 11. Всичко мое - финал 10.35 Изп. хор „Бодра песен", Шумен и СОБР. Солисти: Пл. Данаилова, Р. Атанасова, Р. Станчев, Т. Иванова, К. Турлакова, Хормайстор Венета Вичева, Диригент Васил Стефанов |
| Реквием (т. Д. Точев) - сол. Ст. Марчева, Балада за безсмъртна светлина (т. Р. Василев), Пролет шета навън (т. П. Матев) - сол. Бл. Спасов |
