7 месеца
За сайта
Страна А — 26.20
Страна В — 22.50
Драматизация и текст на песните — Елисавета Михайлова
Музика — Христо Танчев
В ролите: Шехеразада — Ванча Дойчева; Шариар — Теодор Юруков; Слепецът — Коста Цонев; Въжарят — Емил Джамджиев; Халифът — Михаил Петров
Участвуват още артистите: Петър Петров, Татяна Лолова, Георги Новаков, Радко Дишлиев, Ириней Константинов, Николай Клисуров, Иво Огнянов
Тонрежисьор — Георги Илиев
Тонинженер — Славчо Милушев
Тонтехник — Валентин Йорданов
Звуково оформление — Светла Добрева
Режисьор — Мария Нанчева-Каменова
Редактор — Татяна Савова
Щастие. Съществува ли в действителност или не и в какво се състои? Един-единствен път ли спохожда човека или е неотлъчен негов спътник? Успяваме ли, когато сме близо до него, да го открием и задържим или унесени в дребни и не съвсем добродетелни дела, го отминаваме и пропускаме безвъзвратно?
Всички тези въпроси нямат категорични отговори. Имат относителни и тях можем да открием както в самия живот, така и в приказките.
„Слепецът, въжарят и халифьт” от поредицата „Приказки на Шехеразада” е пример на казаното по-горе. В нея, слепецът-просяк идва да разкаже историята си пред мъдрия владетел на Багдад — Харун ал Рашид — като потвърждение на това, как ненаситността и алчността не само затварят очите му за споходилото го щастие, но му отнемат дори и един от най-щедрите дарове на природата — зрението — светлината, която свързва човека с хората и света и сама по себе си е щастие.
Обратен на разказа на слепеца е този на бедния въжар, на когото трудолюбието и късмета помагат да стане един от най-заможните жители на Багдад.
Макар и главни, слепецът, въжарят и халифът не са единствените герои в драматизацията. Характерни са образите и на дервиша, открил не само подземната съкровищница, но и тайната на чудната кутийка пред слепеца, и на двамата вечно спорещи за щастието приятели — Саад и Саади, изпречили се на пътя на бедния въжар с намерение да опитат, в състояние ли са да променят живота му или не, и на бъбривия, но разсъдлив везир, а също и на неговия господар — известния по цял свят със своята справедливост и ум, Харун ал Рашид. Но и той, мъдрият владетел на Багдад, не открива тайната, в какво се състои и как се постига щастието, а остава децата сами да се досетят. Не го ли сторят, отговорът ще им пошепне Шехеразада, преди да се раздели с тях до следващата им среща, когато ще им разкаже „Приказка за Зайн ал Аснам" или както още се нарича „Приказка за деветте скъпоценни статуи".
касета ВАМС 7310
Страна В — 22.50
Драматизация и текст на песните — Елисавета Михайлова
Музика — Христо Танчев
В ролите: Шехеразада — Ванча Дойчева; Шариар — Теодор Юруков; Слепецът — Коста Цонев; Въжарят — Емил Джамджиев; Халифът — Михаил Петров
Участвуват още артистите: Петър Петров, Татяна Лолова, Георги Новаков, Радко Дишлиев, Ириней Константинов, Николай Клисуров, Иво Огнянов
Тонрежисьор — Георги Илиев
Тонинженер — Славчо Милушев
Тонтехник — Валентин Йорданов
Звуково оформление — Светла Добрева
Режисьор — Мария Нанчева-Каменова
Редактор — Татяна Савова
Щастие. Съществува ли в действителност или не и в какво се състои? Един-единствен път ли спохожда човека или е неотлъчен негов спътник? Успяваме ли, когато сме близо до него, да го открием и задържим или унесени в дребни и не съвсем добродетелни дела, го отминаваме и пропускаме безвъзвратно?
Всички тези въпроси нямат категорични отговори. Имат относителни и тях можем да открием както в самия живот, така и в приказките.
„Слепецът, въжарят и халифьт” от поредицата „Приказки на Шехеразада” е пример на казаното по-горе. В нея, слепецът-просяк идва да разкаже историята си пред мъдрия владетел на Багдад — Харун ал Рашид — като потвърждение на това, как ненаситността и алчността не само затварят очите му за споходилото го щастие, но му отнемат дори и един от най-щедрите дарове на природата — зрението — светлината, която свързва човека с хората и света и сама по себе си е щастие.
Обратен на разказа на слепеца е този на бедния въжар, на когото трудолюбието и късмета помагат да стане един от най-заможните жители на Багдад.
Макар и главни, слепецът, въжарят и халифът не са единствените герои в драматизацията. Характерни са образите и на дервиша, открил не само подземната съкровищница, но и тайната на чудната кутийка пред слепеца, и на двамата вечно спорещи за щастието приятели — Саад и Саади, изпречили се на пътя на бедния въжар с намерение да опитат, в състояние ли са да променят живота му или не, и на бъбривия, но разсъдлив везир, а също и на неговия господар — известния по цял свят със своята справедливост и ум, Харун ал Рашид. Но и той, мъдрият владетел на Багдад, не открива тайната, в какво се състои и как се постига щастието, а остава децата сами да се досетят. Не го ли сторят, отговорът ще им пошепне Шехеразада, преди да се раздели с тях до следващата им среща, когато ще им разкаже „Приказка за Зайн ал Аснам" или както още се нарича „Приказка за деветте скъпоценни статуи".
касета ВАМС 7310