Страна А. ЛИРИКА — 19.35
Химн; Художникът и морето; Интермецо; Жестоко щастие; Бодли; Вникване; Лош спомен; Хигиена; Дикилиташ; Созопол; Отстояние; Молитва; Размишления за войната; Извод; Всичко ми говори; Късно откритие

Страна Б. САТИРА — 19.45
Кредо; Модус вивенди; Предговор; Самокритичният; Странен характер; Тревога; Логика; Обичаен резултат; Запретна ми се журналист; Благодетел; Кой както намира - така прогресира; Ода на доносниците; Човек с достойнство; Именителен и винителен падеж; Изповед на нещатния хуморист; Тиха вода; Как се роди една детска повест; Кой както я нареди; Трактовка на една постановка; Сказание за Атила; Творческа командировка; Тежко раждане; Умната; Герой на нашето време; Не бойся врагов; Резултат; Безобидният; Резолюция; Хамлетовски мъки; Една драма с контрактация; За полза народна; Един художник; Комплимент; Това е той; Истината около Пилат; На един поет; Пазете старините; Сърдитите млади хора; Изпитано въздействие; След дълги усилия; Оценен принос; Другарска препоръка; Нашата интелигенция е гнила; Гадание по задание; Мъдростта идва със сезоните; Оптимистичен извод; Слънце, но и кодекс; Редактор и сатирик; Притча за тъпана и парсата; Външна опасност; Антиелегия; Самокритика, правена през 1999 година; Смях люди пази.

Автор: РАДОЙ РАЛИН
Музика: Георги Генков
Редактор: Олга Кръстева
Тонрежисьор: Мая Стоянова
Звукооператор и тонтехник: Светла Бончева
Записът е правен в пето тонстудио на Българското радио

Не мога да се похваля, че познавам отблизо Радой Ралин, но това не ми пречи да твърдя, че смехът и усмивката, обичта към красивото и съвършеното, към хората и неизкривената човешка правда са неотлъчни спътници на поета. Основание за това ми дават неговите творби. В тях, зад обикновените, освободени от претенциозен поетизъм, но богати на смислова многозначност думи, прозират яркого дарование и дълбоката философия на поета. В същност Радой Ралин е не само поет — той е и преводач, и автор на сценарии за документални и игрални фмлми, и гост на театралната сцена. Но като че ли многопосочността на неговия талант е концентрирана най-вече в поезията му, защото Ралин владее еднакво добре и острото перо на сатирика и философската вглъбеност на лирика.
Като сатирик Радой Ралин е автор на много епиграми, фейлетони, хумористични разкази, апострофи. В тях правят впечатление лаконичността на изказа, високия професионализъм, верния усет и неподправеното вълнение към проблемите на времето и обществото, в които живеем. Иронията, стигаща понякога до сарказъм, дава основание сатиричните творби на Радой Ралин да бъдат приемани освен като произведения на литературната словесност и като жизнеутвърждаващи истини, изкореняващи пошлостта, грозотата, инерцията, съзвучни с наши я социалистически морал.
За лириката на Радой Ралин може да се пише много, въпреки че широк кръг читатели свързват името му предимно със сатирата. Радой Ралин не е страничен наблюдател, безучастен съзерцател на природата и живота, на своята съдба и тази на хората, затова и в лиричните му признания не се долавят фалшиви нотки. Поезията му е преживяна, а изводите — осмислени. Чистата душевност на автора облича в поетическа мисъл не несъществуващото, а реалното. И това според мен е най-трудното, защото, ще си послужа с думите на самия Радой Ралин —"Изкуството е непрекъснат свян пред действителността”.
Елисавета Михайлова