Страна А — 22.12
Орел и охлюв; Предложение; Лисица и таралеж; Какво забрави лисицата; Длъжността "Славей"; Препоръка; Поука; Хамалеонът; Жертвата на лисицата; История с мечка; Канцонета; Конкурс; Кашалотът; Концерт за гарга и оркестър; Трактат; Репертоар

Страна Б — 20.20
Опашатата комета; Море; Изворче и блато; Поточето; Роза и коза; Тиква сред кратуни; Гъше мнение; Кокошка в чужбина; Заслугите на гъските; Морал; Петното; Пила и четка; Магнити; Поточе и река; Плуг и шейна; Гръмоотвод и ветропоказател; Вентилатор; Изворът; Огънят на светулката

Изпълняват Славка Славова, Николай Бинев, Татяна Лолова и Иван Андонов

Тонрежисьор — Асен Саев
Тоноператор — Серги Сергиев
Музикално оформление — Виолета Топалова
Режисьор — Иван Андонов
Редактор — Елисавета Михайлова

Преди години ми попадна доста обемист ръкопис от басни на Алберт Декало. Така се случи - не по вина на автора!, че не може да стане книга. Тогава той занесе същия ръкопис в две други издателства. В едното харесаха едната половина, в другото приеха другата и по-късно вместо една, излязоха две книги.
Припомним този случай не за сензация, а за да изтъкна, че всеки читател може да намери нещо за себе си в басните на Алберт Декало. Аз не мога, нито пък имам за задача да ги преразказвам, но бързам да изтъкна, че неговите творби са подчертано лирични, подчертано актуални, подчертано художествени. Пословична е последователността на автора в тази област, известни са неговите сериозни постижения в един жанр, към който понякога е имало пренебрежение и подценяване. Но той никога не е отстъпил от себе си, от своите търсения в тази насока. Искам да го свържа с някои известни имена, които години наред творят басни. Искам да намеря нещо общо между него и творческите усилия на неговите връстници по перо, но той ми стои някакси встрани. Казвам - встрани, защото след Христо Радевски и Банчо Банов той остана като никакъв самотник, който упорито пише басни и потвърждава с най-добрите си творчески завоевания, че баснята като жанр не си отива, че тя е неделима от съвременния литературен процес, че нашето ново общество има нужда от онази вътрешна иносказателност, която съдържа всяка басня.
Като че ли при басните отпада въпроса за възрастовото деление на читателите: те се четат с еднакъв интерес и
от деца и от възрастни. Нима е малко това за един творец?
Иска ми се да вярвам, че по тоя път поетът баснописец Алберт Декало ще спечели повече слушатели, както вече си е спечелил искрени читатели и ценители. Спечелил — значи, че и той е спечелен за това високо отговорно литературно дело.
Повече - какво? Пътят на баснописеца е трънлив, но по-добре трънлив, но достоен, отколкото лавров, но увехнал.
Евтим Евтимов