6 месеца
За сайта
Страна А — 23.00
Страна Б — 24.00
Режисьор: Георги Темелков, муз. Петър Ступел
Изпълнение: Лора Керанова (Любо), Анастасия Янкова (Минчо), Слава Рачева, Петър Божилов, Сотир Майноловски, В. Найденова, Маргарита Стефанова, Александър Тончев и Димитър Иванов.
касета ВАМС 7162
Израснах в един от крайните квартали на моя роден град Бургас. Моето детство и детството на мойте другарчета от махалата по нищо, ама съвсем по нищо, не прилича на детството на сегашните деца - нито по игрите, нито по разните приключения. През лятото по цял ден шляпахме с босите си крака из града, богатските деца — мамините синчета, страняха от нас, страхуваха се, защото за разлика от тях, ние умеехме да се бием. Богатите ни наричаха хашлаци и казваха на децата си да не играят с нас. И понеже нашито бащи често бяха без работа или преследвани от полицията, като комунисти, лежаха по участъците и затворите, ние „по рождение" мразехме богаташките синове и паднеше ли ни случаи, добре ги напердашвахме.
Ние, децата от нашата махала, си бяхме образували „банда”, но не за да крадем, а уж да извършим нещо необикновено. А от всичко наи-много си мечтаехме да сепромъкнем тайно в някой от големите параходи, пуснали котва на бургаското пристанище, и да обиколим света. Когато синът ми Петко беше малък, все ме караше да му разказвам какъв съм бил на неговите години, какви са били в онова далечно време игрите на децата, имал ли съм интересни приключения. И аз му разказвах разни случки от моето детство и весели, и тъжни. И така, в тези разкази неусетно се роди повестта "Два пищова и едно куцо магаре". Много деца са ме питали всичко ли, което описвам, се е случило с мен или някои неща съм измислил. Там е работата, че и аз вече не зная, защото от детските ми години в Бургас изминаха много, много години и вече не си спомням кое е истина и кое е измислено, на да ви кажа правичката: май всичко си е истина.
Неделчо Драганов
Тонрежисьор — Евтим Кокошаров
Звукооператор — Димитър Василев
Тонтехник — Румен Енчев
Муз. оформление — Валентина Бояджиева
Редактор — Олга Кръстева
Режисьор — Георги Темелков
Страна Б — 24.00
Режисьор: Георги Темелков, муз. Петър Ступел
Изпълнение: Лора Керанова (Любо), Анастасия Янкова (Минчо), Слава Рачева, Петър Божилов, Сотир Майноловски, В. Найденова, Маргарита Стефанова, Александър Тончев и Димитър Иванов.
касета ВАМС 7162
Израснах в един от крайните квартали на моя роден град Бургас. Моето детство и детството на мойте другарчета от махалата по нищо, ама съвсем по нищо, не прилича на детството на сегашните деца - нито по игрите, нито по разните приключения. През лятото по цял ден шляпахме с босите си крака из града, богатските деца — мамините синчета, страняха от нас, страхуваха се, защото за разлика от тях, ние умеехме да се бием. Богатите ни наричаха хашлаци и казваха на децата си да не играят с нас. И понеже нашито бащи често бяха без работа или преследвани от полицията, като комунисти, лежаха по участъците и затворите, ние „по рождение" мразехме богаташките синове и паднеше ли ни случаи, добре ги напердашвахме.
Ние, децата от нашата махала, си бяхме образували „банда”, но не за да крадем, а уж да извършим нещо необикновено. А от всичко наи-много си мечтаехме да сепромъкнем тайно в някой от големите параходи, пуснали котва на бургаското пристанище, и да обиколим света. Когато синът ми Петко беше малък, все ме караше да му разказвам какъв съм бил на неговите години, какви са били в онова далечно време игрите на децата, имал ли съм интересни приключения. И аз му разказвах разни случки от моето детство и весели, и тъжни. И така, в тези разкази неусетно се роди повестта "Два пищова и едно куцо магаре". Много деца са ме питали всичко ли, което описвам, се е случило с мен или някои неща съм измислил. Там е работата, че и аз вече не зная, защото от детските ми години в Бургас изминаха много, много години и вече не си спомням кое е истина и кое е измислено, на да ви кажа правичката: май всичко си е истина.
Неделчо Драганов
Тонрежисьор — Евтим Кокошаров
Звукооператор — Димитър Василев
Тонтехник — Румен Енчев
Муз. оформление — Валентина Бояджиева
Редактор — Олга Кръстева
Режисьор — Георги Темелков