7 месеца
За сайта
5 2 | ВАА 11351 1985, дата на запис: 1984  |
melodist / 2017-04-29 16:47:48 / Редакция № 6: 2022-11-09 01:24:09
| Страна А — 25.30 На Тракия; Вървя смирен; Знам сърдечен свиден кът; Съмна в сънните градини; Светло утро; Над твоя дом; Тихият пролетен дъжд; Небето е безумносиньо; Към слънцето; Светът; Години; Месецът от висините; Трепват невидими струни; Тишина; Моите спомени; Родина; Ето старите стрехи; Бащината къща; Ти - хляб и сол; Напусто ще питаш; И ето ме изпълнен пак с любов; Из "Градът"; Тълпите; Звездите бледнеят; Плаче старата гора; Във тоя век; Да можех (Николай Лилиев) Страна Б Ще дойде ден; Пролет; Бяла нощ; Посърнал цветец; Боязън; Покой; Самотност; С дълбока нежност; Писмо; Сподавен вик; Вечерен трепет (Димитър Бояджиев) — 14.00, Сеяч; Нощен дъжд; Ирен; Мъгли; Прометей; Русия I; Ветрец; Народ (Емануил Попдимитров) —10.20 Тонрежисьор - Асен Саев Тоноператор — Валентин Славчев Редактор — Елисавета Михайлова През тази година — 1985, се навършват 100 години от рождението на Николай Лилиев и Емануил Попдимитров и 105 години от рождението на Димитър Бояджиев. Но не само това е поводът за издаването на тази грамофонна плоча — първопричина е значимостта на творческото им дело, приносът им в развитието на националната ни култура. Като творци на изящната словесност и тримата се оформят под влияние на френския символизъм, въпреки че в някои от ранните творби на Димитър Бояджиев се чувства въздействието на социалистически идеи, стиховете, които Лилиев печати в „Българан", в началото на творческия си път, са хумористични, а първото публикувано стихотворение на Емануил Попдимитров — „Кърваво писмо", подсказва за по-късното му израстване като поет-гражданин. Но както са различни пътищата, по които те навлизат в литературния живот, така и техните лирически платна, макар и съзвучни по тоналност, се отличават едно от друго. Кристално чистата, наситена с емоционални и мисловни интонации изповед на Лилиев се откроява от елегичната, „тревожна" песен на Димитър Бояджиев и от образния, минал през чувствителния филтър на творческата индивидуалност стих на Емануил Попдимитров. И при тримата обаче, интензивността на духовното преживяване напълно се отъждествява със стремежа им към съвършенство, което обяснява способността и майсторството им (особено Лилиев) да предадат и най-лекия душевен трепет, и най-беглата отсенка на мисълта. Те не бягат в измислени светове, а търсят изход от пошлостта и грубостта на буржоазния свят в своето собствено усъвършенстване и човешко себеутвърждаване, в красотата и безсмъртието на творческия дух. Именно тези жизнеутвърждаващи позиции, скрити зад общия елегичен тон, е успял да улови и умело интерпретира н.а. Любомир Кабакчиев. С професионално умение и остър вътрешен усет, Кабакчиев извежда докрай основния замисъл на творбите, като съумява да предаде и нежната лирична изповед, и драматичния взрив на мисълта, и тихата болка от преживяното. Е. Михайлова |
melodist / 2017-04-29 16:48:10 / Редакция № 4: 2022-03-27 12:53:35
