9 дена
За сайта
Страна А — 25.30
На Тракия; Вървя смирен; Знам сърдечен свиден кът; Съмна в сънните градини; Светло утро; Над твоя дом; Тихият пролетен дъжд; Небето е безумносиньо; Към слънцето; Светът; Години; Месецът от висините; Трепват невидими струни; Тишина; Моите спомени; Родина; Ето старите стрехи; Бащината къща; Ти - хляб и сол; Напусто ще питаш; И ето ме изпълнен пак с любов; Из "Градът"; Тълпите; Звездите бледнеят; Плаче старата гора; Във тоя век; Да можех (Николай Лилиев)
Страна Б
Ще дойде ден; Пролет; Бяла нощ; Посърнал цветец; Боязън; Покой; Самотност; С дълбока нежност; Писмо; Сподавен вик; Вечерен трепет (Димитър Бояджиев) — 14.00, Сеяч; Нощен дъжд; Ирен; Мъгли; Прометей; Русия I; Ветрец; Народ (Емануил Попдимитров) —10.20
Тонрежисьор - Асен Саев
Тоноператор — Валентин Славчев
Редактор — Елисавета Михайлова
През тази година — 1985, се навършват 100 години от рождението на Николай Лилиев и Емануил Попдимитров и 105 години от рождението на Димитър Бояджиев. Но не само това е поводът за издаването на тази грамофонна плоча — първопричина е значимостта на творческото им дело, приносът им в развитието на националната ни култура.
Като творци на изящната словесност и тримата се оформят под влияние на френския символизъм, въпреки че в някои от ранните творби на Димитър Бояджиев се чувства въздействието на социалистически идеи, стиховете, които Лилиев печати в „Българан", в началото на творческия си път, са хумористични, а първото публикувано стихотворение на Емануил Попдимитров — „Кърваво писмо", подсказва за по-късното му израстване като поет-гражданин. Но както са различни пътищата, по които те навлизат в литературния живот, така и техните лирически платна, макар и съзвучни по тоналност, се отличават едно от друго.
Кристално чистата, наситена с емоционални и мисловни интонации изповед на Лилиев се откроява от елегичната, „тревожна" песен на Димитър Бояджиев и от образния, минал през чувствителния филтър на творческата индивидуалност стих на Емануил Попдимитров. И при тримата обаче, интензивността на духовното преживяване напълно се отъждествява със стремежа им към съвършенство, което обяснява способността и майсторството им (особено Лилиев) да предадат и най-лекия душевен трепет, и най-беглата отсенка на мисълта. Те не бягат в измислени светове, а търсят изход от пошлостта и грубостта на буржоазния свят в своето собствено усъвършенстване и човешко себеутвърждаване, в красотата и безсмъртието на творческия дух.
Именно тези жизнеутвърждаващи позиции, скрити зад общия елегичен тон, е успял да улови и умело интерпретира н.а. Любомир Кабакчиев. С професионално умение и остър вътрешен усет, Кабакчиев извежда докрай основния замисъл на творбите, като съумява да предаде и нежната лирична изповед, и драматичния взрив на мисълта, и тихата болка от преживяното.
Е. Михайлова
На Тракия; Вървя смирен; Знам сърдечен свиден кът; Съмна в сънните градини; Светло утро; Над твоя дом; Тихият пролетен дъжд; Небето е безумносиньо; Към слънцето; Светът; Години; Месецът от висините; Трепват невидими струни; Тишина; Моите спомени; Родина; Ето старите стрехи; Бащината къща; Ти - хляб и сол; Напусто ще питаш; И ето ме изпълнен пак с любов; Из "Градът"; Тълпите; Звездите бледнеят; Плаче старата гора; Във тоя век; Да можех (Николай Лилиев)
Страна Б
Ще дойде ден; Пролет; Бяла нощ; Посърнал цветец; Боязън; Покой; Самотност; С дълбока нежност; Писмо; Сподавен вик; Вечерен трепет (Димитър Бояджиев) — 14.00, Сеяч; Нощен дъжд; Ирен; Мъгли; Прометей; Русия I; Ветрец; Народ (Емануил Попдимитров) —10.20
Тонрежисьор - Асен Саев
Тоноператор — Валентин Славчев
Редактор — Елисавета Михайлова
През тази година — 1985, се навършват 100 години от рождението на Николай Лилиев и Емануил Попдимитров и 105 години от рождението на Димитър Бояджиев. Но не само това е поводът за издаването на тази грамофонна плоча — първопричина е значимостта на творческото им дело, приносът им в развитието на националната ни култура.
Като творци на изящната словесност и тримата се оформят под влияние на френския символизъм, въпреки че в някои от ранните творби на Димитър Бояджиев се чувства въздействието на социалистически идеи, стиховете, които Лилиев печати в „Българан", в началото на творческия си път, са хумористични, а първото публикувано стихотворение на Емануил Попдимитров — „Кърваво писмо", подсказва за по-късното му израстване като поет-гражданин. Но както са различни пътищата, по които те навлизат в литературния живот, така и техните лирически платна, макар и съзвучни по тоналност, се отличават едно от друго.
Кристално чистата, наситена с емоционални и мисловни интонации изповед на Лилиев се откроява от елегичната, „тревожна" песен на Димитър Бояджиев и от образния, минал през чувствителния филтър на творческата индивидуалност стих на Емануил Попдимитров. И при тримата обаче, интензивността на духовното преживяване напълно се отъждествява със стремежа им към съвършенство, което обяснява способността и майсторството им (особено Лилиев) да предадат и най-лекия душевен трепет, и най-беглата отсенка на мисълта. Те не бягат в измислени светове, а търсят изход от пошлостта и грубостта на буржоазния свят в своето собствено усъвършенстване и човешко себеутвърждаване, в красотата и безсмъртието на творческия дух.
Именно тези жизнеутвърждаващи позиции, скрити зад общия елегичен тон, е успял да улови и умело интерпретира н.а. Любомир Кабакчиев. С професионално умение и остър вътрешен усет, Кабакчиев извежда докрай основния замисъл на творбите, като съумява да предаде и нежната лирична изповед, и драматичния взрив на мисълта, и тихата болка от преживяното.
Е. Михайлова