5 дена
За сайта
Страна А — 22.40
В изгрева на моя род, Посвещение, Има и няма, Обръщам се, Непозволена скорост, Те не бяха по-стари от нас, Две по две, Сънувайте звезди, Юлски размисъл, Все желания, Приятели
Страна Б — 21.00
Примка, И връхлетя над нас, Внезапни мисли, Как искам да излъжа, Нейният почерк, Казват, че зараства всяка рана, Под ураганен вал, И продължава лятото, Студът и слънцето, Аз исках да съм хубава, Сняг и небе, Три дни не спря, Научи ме, С последните ята
Изп. Виолета Бахчеванова, Ванча Дойчева, Любомир Кабакчиев и Венелин Пехливанов
Лиляна Стефанова има своя територия в българската поезия. Територия, овладяна от един лирически герой — с оригинален характер, със своя позиция към конфликтите в съвременния свят. Като поет тя успява да обедини лирическата топлота на своя глас с безпощадни въпроси към себе си, към нас, към века ни, суров и тревожен. В нейната поезия откриваме драматичните сблъсъци на една сложна душевност.
Поет с подчертан лирически темперамент, тя е дълбоко свързана с нашето време, със земята ни, с човешките съдби — и това определи нейното ярко присъствие в съвременната литература.
Многообразна е жанровата палитра на нейното творчество: автор е на стихосбирките "В Москва", "Когато сме на двайсет години", "Света, който обичам", "С тебе на поход", "Ида при вас", "Не си отивай, ден", "Обич и мъка", "Глас от бъдещето", "Слънцето ме целуна", "Южен бряг", "Парола", "Огнена орбита", "Непозволена скорост", "Магнитно поле", а също така на няколко пътеписа, на художествено-документалните книги "Една есен в Америка" в своите вече четири издания. "Вулканите на Мексико димят" — в три издания, "Япония без кимоно и ветрило". С проникновение, с лиризъм и с емоционален размах на смел полемист, Лиляна Стефанова ни увлича, прави ни съучастници на ярки събития и свидетели на нови явления в нашата епоха — в книгите есеистика и публицистика "Време и дълг", "Пиша, значи обичам", "Време, характер, личност" и др.
Народният деятел на културата, лауреатът на Димитровска премия, поетесата Лиляна Стефанова е превеждана на повече от двадесет езика.
Именитият съветски поет Павел Антоколски пише за нея : "Лиляна Стефанова има живи, страстни, открити стихове за любовта. Но не е пристрастна само към една тема. Тя е със широк кругозор, със свой изграден поетичен характер, ясност и твърдост на жизнената позиция. На нея й е присъщо живо чувство за историята, без което въобще е немислим истинският поет. Но никакъв исторически аспект не заслонява за Лиляна Стефанова живата съвременност."
Мариана Тодорова
В изгрева на моя род, Посвещение, Има и няма, Обръщам се, Непозволена скорост, Те не бяха по-стари от нас, Две по две, Сънувайте звезди, Юлски размисъл, Все желания, Приятели
Страна Б — 21.00
Примка, И връхлетя над нас, Внезапни мисли, Как искам да излъжа, Нейният почерк, Казват, че зараства всяка рана, Под ураганен вал, И продължава лятото, Студът и слънцето, Аз исках да съм хубава, Сняг и небе, Три дни не спря, Научи ме, С последните ята
Изп. Виолета Бахчеванова, Ванча Дойчева, Любомир Кабакчиев и Венелин Пехливанов
Лиляна Стефанова има своя територия в българската поезия. Територия, овладяна от един лирически герой — с оригинален характер, със своя позиция към конфликтите в съвременния свят. Като поет тя успява да обедини лирическата топлота на своя глас с безпощадни въпроси към себе си, към нас, към века ни, суров и тревожен. В нейната поезия откриваме драматичните сблъсъци на една сложна душевност.
Поет с подчертан лирически темперамент, тя е дълбоко свързана с нашето време, със земята ни, с човешките съдби — и това определи нейното ярко присъствие в съвременната литература.
Многообразна е жанровата палитра на нейното творчество: автор е на стихосбирките "В Москва", "Когато сме на двайсет години", "Света, който обичам", "С тебе на поход", "Ида при вас", "Не си отивай, ден", "Обич и мъка", "Глас от бъдещето", "Слънцето ме целуна", "Южен бряг", "Парола", "Огнена орбита", "Непозволена скорост", "Магнитно поле", а също така на няколко пътеписа, на художествено-документалните книги "Една есен в Америка" в своите вече четири издания. "Вулканите на Мексико димят" — в три издания, "Япония без кимоно и ветрило". С проникновение, с лиризъм и с емоционален размах на смел полемист, Лиляна Стефанова ни увлича, прави ни съучастници на ярки събития и свидетели на нови явления в нашата епоха — в книгите есеистика и публицистика "Време и дълг", "Пиша, значи обичам", "Време, характер, личност" и др.
Народният деятел на културата, лауреатът на Димитровска премия, поетесата Лиляна Стефанова е превеждана на повече от двадесет езика.
Именитият съветски поет Павел Антоколски пише за нея : "Лиляна Стефанова има живи, страстни, открити стихове за любовта. Но не е пристрастна само към една тема. Тя е със широк кругозор, със свой изграден поетичен характер, ясност и твърдост на жизнената позиция. На нея й е присъщо живо чувство за историята, без което въобще е немислим истинският поет. Но никакъв исторически аспект не заслонява за Лиляна Стефанова живата съвременност."
Мариана Тодорова