Едно дете се навежда над книгите.
То е гордо, защото може да чете само, бързо и добре.
Но ето, учителят, или родителят, поставя на грамофона една плоча и сега детето може да чуе това, което е прочело бързо и добре, изпълнено от артист.
То се вслушва. Стихотворението, приказката, разказът са същите, но звучат другояче. Това се дължи на изпълнението. Детето още не осъзнава богатството на родния език, но вече започва да го усеща, красотата на речта прониква в него и го завладява.
И така, детето само се учи на логични акцента и интонация, на култура на говора, на художествено слово.