3 дни
За сайта
Страна А, Страна Б — 14.45
Изп. Д. Стаева, В. Бахчеванова, Л. Райнова, Н. Бардская, Л. Енева, Ас. Кисимов, В. Стойчев, П. Чернев и др.
"Като достойни последователи на Ботев и Левски и верни ученици на Благоев и Димитров, ако се наложи ще запишем с кръвта си върху святото име на любимата ни родина: щастлива, благоденствуваща, свободна".
Това бе патриотичният, партиен и класов обет на Йорданка Николова. Това са думите, които ни остави. Толкова малко думи. И толкова много дела. Всичко от себе си—за хората и за родината.
Тя трябваше да напусне училище още във второ отделение и да постъпи на работа в тютюнев склад, защото бе едно от деветте дена на беломорски бежанец, защото по-малките й братчета и сестричета трябваше да живеят и растат...
Едва 17-годишна, тя бе член на стачния комитет на пловдивските тютюноработници и секретар на комсомолска ядка. Защото вече не виждаше и не искаше добрина и щастие за себе си, без добрина и щастие за другите.
"Слово предоставляеться тов. Ольге из Болгарии!" може да се прочете в стенограмите на Петия конгрес на Профинтерна, състоял се в Москва през 1930 година. "Ольга" — това бе Йорданка. Ръководителите на световното профсъюзно движение аплодираха пламтящото й и правдиво слово. Защото 19-годишната девойка вече виждаше борбите на пловдивските тютюноработници само в единната борба на световния пролетариат.
След четири години българската полиция усилено, но напразно щеше да търси из цялата страна една "опасна комунистка", секретарка на Пловдивския окръжен комитет на комсомола. А в същото време в международната Ленинска школа в Москва се учеше Екатерина Николаевна Столярова. Това име се чете и сред делегатите на Шестия конгрес на Комунистическия младежки интернационал, и сред гостите на историческия Седми конгрес на Коминтерна. „Екатерина“ —това бе Йорданка ...
Гавроша, Олга, Катя, Руска ... под много имена се срещаше тя със своите бойни съратници, бягаше от концентрационен лагер и не един път се измъкваше от полицейските хайки, тя — секретарят на ЦК на РМС, а по-късно и негов пръв ръководител в цялата страна, член на Политбюро на ЦК на БРП (к) — Йорданка Николова.
На 1 юни 1944 година, след няколкодневни изтезания полицията разстреля шестима партизани край реката на село Елешница. Сред тях бе и партизанката Ана — член на шаба на Втора софийска бригада. "Ана"—това бе Йорданка.
Изп. Д. Стаева, В. Бахчеванова, Л. Райнова, Н. Бардская, Л. Енева, Ас. Кисимов, В. Стойчев, П. Чернев и др.
"Като достойни последователи на Ботев и Левски и верни ученици на Благоев и Димитров, ако се наложи ще запишем с кръвта си върху святото име на любимата ни родина: щастлива, благоденствуваща, свободна".
Това бе патриотичният, партиен и класов обет на Йорданка Николова. Това са думите, които ни остави. Толкова малко думи. И толкова много дела. Всичко от себе си—за хората и за родината.
Тя трябваше да напусне училище още във второ отделение и да постъпи на работа в тютюнев склад, защото бе едно от деветте дена на беломорски бежанец, защото по-малките й братчета и сестричета трябваше да живеят и растат...
Едва 17-годишна, тя бе член на стачния комитет на пловдивските тютюноработници и секретар на комсомолска ядка. Защото вече не виждаше и не искаше добрина и щастие за себе си, без добрина и щастие за другите.
"Слово предоставляеться тов. Ольге из Болгарии!" може да се прочете в стенограмите на Петия конгрес на Профинтерна, състоял се в Москва през 1930 година. "Ольга" — това бе Йорданка. Ръководителите на световното профсъюзно движение аплодираха пламтящото й и правдиво слово. Защото 19-годишната девойка вече виждаше борбите на пловдивските тютюноработници само в единната борба на световния пролетариат.
След четири години българската полиция усилено, но напразно щеше да търси из цялата страна една "опасна комунистка", секретарка на Пловдивския окръжен комитет на комсомола. А в същото време в международната Ленинска школа в Москва се учеше Екатерина Николаевна Столярова. Това име се чете и сред делегатите на Шестия конгрес на Комунистическия младежки интернационал, и сред гостите на историческия Седми конгрес на Коминтерна. „Екатерина“ —това бе Йорданка ...
Гавроша, Олга, Катя, Руска ... под много имена се срещаше тя със своите бойни съратници, бягаше от концентрационен лагер и не един път се измъкваше от полицейските хайки, тя — секретарят на ЦК на РМС, а по-късно и негов пръв ръководител в цялата страна, член на Политбюро на ЦК на БРП (к) — Йорданка Николова.
На 1 юни 1944 година, след няколкодневни изтезания полицията разстреля шестима партизани край реката на село Елешница. Сред тях бе и партизанката Ана — член на шаба на Втора софийска бригада. "Ана"—това бе Йорданка.