Плочи от «Балкантон»
Виртуална клавиатура
Форматиране на текста
Нагоре
Русский
English
Вход
Страна I
1. Ария на хан Кончак из оп. „Княз Игор“ (Бородин)
2. Ария на Зарастро из оп. „Вълшебната флейта" (Моцарт)
3. Наздравица на Фалстаф из оп. „Веселите виндзорки" (Николай)
4. Странникът (м. Шуберт, т. Любек)
5. Любовно удоволствие (м. Мартини)

Страна II
1. Песен за бълхата (м. Мусоргски, т. по Гьоте от Мусоргски)
2. Семинарист (м. и т. Мусоргски)
3. Четирите ветра (руска нар. песен, обр. Шишов)
4. Бере ми се мамо (м. Г. Димитров, т. народен)
5. Три песни (м. П. Владигеров, т. народен):
а/ Вила сей гора
б/ Минчо на Минка намигна
в/ Одит моме за вода

Народният артист и лауреат на Димитровска награда Михаил Попов носи облика на завършен изпълнител-вокалист. Той притежава внушителен по звучност и същевременно кадифяно-мек бас, разгърнат от низините на бас-профундо до баритоновите височини. Вокалната техника на Попов е изцяло съобразена с природата на гласа му. Овладян безукорно, певческият апарат на М. Попов, е добил качествата на съвършен инструмент, който отразява убедително художествените намерения на своя владетел. А те са така съдържателни и разностранни! Способността за пълноценни художествени обобщения и внушения е израстнала върху богатата лична култура на М. Попов. Завършил юридическия факултет на Софийския университет, а по-късно и Неаполитанската консерватория, М. Попов проявява през целия си живот всестранни културни и художествени интереси. Започнал изучаването на вокалното умение при бележитня български оперен певец — руски възпитаник — Иван Вульпе, Попов бива въведен в най-добрите традиции на реалистичното певческо изкуство. Няколкогодишната специализация при прочутия италиански тенор Де Лучия дава възможност на младия певец да се запознае основно с принципите на белкантото, да оцени предимствата на изваяната и осмислена певческа линия като основно средство за художествено въздействие. Последвалата съвместна работа с бележитите съветски режисьори Румянцев, Соковнин и Покровски дооформят вглъбения му творчески процес.
Едно от най-ценните изпълнителски достойнства на Михаил Попов е неговото неизменно чувство за мярка. Певецът никога не форсира своя глас дори и при пределните височини, не пресилва чувствата, не търси евтиния ефект на необузданата псевдоемоционалност. Благородната сдържаност и академична изисканост се изявяват както в психологически точния му актьорски рисунък, така и в стриктното съблюдаване и културно претворяване на музикалния текст.
В своя дългогодишен творчески път Михаил Попов създаде десетки представителни образи. Фалстаф от „Веселите виндзорки", Мефистофел от „Фауст", Брони от „Еврейката", Алцек от едноименната опера на Маестро Атанасов, Гремин от „Евгений Онегин", Лепорелло от „Дон Жуан", Даланд от „Летящият холандец" и особено Иван Сусанин, Кутузов от „Война и мир" на Прокофиев, Кецал от „Продадена невеста", Осмин от „Отвличане от сарая", Галицки и Кончак от „Княз Игор", Борис Годунов, Зарастро от „Вълшебната флейта", Дон Базилио от „Севилският бръснар" останаха като неповторими постижения в оперната ни история. Съшата внушителна значимост има дейността на М. Попов като намерен изпълнител. Със забележителна пестеливост на средствата и същевременно с дълбока въздейственост Михаил Попов превъплъти множество образци на предкласнческата, класическа, романтична и съвременна песен и романс. За неговото високо майсторство българските композитори (на първо мисто П. Владигеров, Л. Пипков и М. Големинов) създадоха редица песни, на които Михаил Попов стана първи и до днес ненадминат изпълнител.
Константин Карапетров