Плочи от «Балкантон»
Виртуална клавиатура
Форматиране на текста
Нагоре
Русский
English
Вход
Композиторът Христо Тодоров с един от малцината български творци, изцяло посветили живота си на народната музика. Повече от три десетилетия той създава творби, които чертаят билото на високата планина на българската народна музикална култура. Неговите обработки на народни песни или инструментални мелодии били те за народен хор или оркестър, за солисти, за ансамбли и пр. са образци, от които се учат и ще се учат редица поколения бьлгарски композитори. Той не сяда зад пианото, докато народната мелодия не заживее в съзнанието му с пълната си сила, докато не почувствува трептящия въздух на жетварската песен, люлеенето на земята под стъпките на хороводната песен, обаянието. вълнението на любовната песен. При обработките на Христо Тодоров точно и ясно личи от кой край на България е песента. По един начин звучи шопската, по друг начин тракийската, родопската. И това композиторы прави съвсем съзнателно, като резултат на едно задълбочено вникване в тайните на родния музикален фолклор.
Христо Тодоров е от онези композитори, конто изцяло подчиняват народната песен, народната мелодия на личния си почерк. Богатата му музикална фантазия и завидна композиторска сръчност, ерудицня и логика, съчетачи с дълбохото познаване на фолклора и огромната му любов към родното, българското, раждат шедьоври в областта на обработката, които остават в златния фонд на Радио София, на Балкантон, на стотиците наши професионални и самодейни народни хорове, ансамбли, танцови състави и пр. Класика са станалн неговите оркестрови обработки "Топчийска ръка", "Мъжко хоро", "Черкезко хоро", "Право северняшко хоро" и пр., соловите песни със съпровод на оркестър, най-често дирижиран от него, като "Женала е дюлбер Яна", изпълнена преди много години от знаменитата Вълкана Стоянова, "Лепа Яно мори" на Олга Борисова, "Станко, Стефанко" на Янка Рупкина, "Чер арапин бял кон язди" на Йордан Гемеджиев, отдавна проникнала чрез радиото във всеки български дом, във всяко българско сърце.
Особена сила имат обработките на Христо Тодоров за народен оркестър. Тук той намира нови, непознати в творчеството на други композитори звучност, съчетания. Той работи с голяма композиторска сръчност и с другия оркестър за народна музика, съставен от съвременни музикални инструменте в най-различни комбинации. В тези оркестри той съзнателно търси звучността на народния оркестър, която постига с блестящите си оркестрации, с работата си и като диригент на оркестъра ("Искренско хоро", "Право северняшко хоро").
Христо Тодоров е един от пионерите в областта на обработката на народната ни песен и инструменталната ни народна музика. Хиляди негови творби, създадени откъм 1950 година до наши дни звучат ежедневно по радиото, от сцената, навред, по цялата страна. Сега той е в разцвета на творческите си сили, богат с идеи, с възможности, които го нареждат до едни от най-талантливите български комюзитори. Неговото творчество остава в златния фонд на българската музикална култура, като образец от най-висока класа.
Проф. д-р Николай Кауфман