I
Хепи, хепи шейк (Ромеро) — 1.55
Къщата на изгряващото слънце — 4.55

II
Бом, бом — 3.15
Хубава жена — 3.20

При все и носещ чуждестранно име, естрадният певец Джеки Уелдж е роден в Бьлгария. От 1934 година майка му - испанка и баща му шведец, се заселват в София. През 1938 г. се ражда техният син Джеки. Не след дълго семейството се прехвърля в Испания, а след това в Израел. Още от петгодишна възраст Джеки се пристрастява към свирене на китара, но първата му професия не е свързана с музиката. Уелдж работи като стругар и едва през 1962 година постъпва в един естраден оркестър като бас-китарист. Певческите импровизации, които понякога изпълнява, му носят неочакван успех и не след дълго той се „преквалифицирва" в певец—солист на състава. Неговото пеене спечелва признание. Уелдж се установява да живее в Париж и концертира усилено из Италия, ГФР, Швейцария, Холандия, Швеция, Югославия, Гърция и др. В България Уелдж идва за първи път през 1961 г. Спечелил любовта на българската публика, Уелдж на свой ред се влюбва в българка и се оженва за нея.
Изпълнителският стил на Джеки Уелдж е близък до облика на тьй наречените „урлатори", певци, които използват специфично джазово пеене с употреба на викове и дрезгави тонове. Този стил той прилага при песните „Бом, бом, бом“ и „Хепи-хепи шейк“, включени в настоящата плоча. В песента „Хубава жена“ обаче Уелдж доказва, че не е чужд и на кантиленното пеене.
К. Карапетров