Плочи от «Балкантон»
Виртуална клавиатура
Форматиране на текста
Нагоре
Русский
English
Вход
Страна А — 23.20
1. Лебеди мои
2. Педя земя
3. Автобиография

Страна Б — 23.00
4. Есенно
5. Трикрако столче
6. За огъня

Изп. Николай Бинев (2—6) и Йордан Радичков (1). Музика Румен Бояджиев и Константин Цеков

".. Ние живеем сред планини, в самото сърце на Балканите, балкани нас отвсякъде ни обграждат, отвсякъде пред човешките очи се въззема било стръмна планина, било полегат зелен склон или пьк в далечината като синкав призрак се издига планинска гърбица и ни притегля към себе си да се покачим отгоре й; и всеки от нас знае, че като се изкачи и премине отвьд билото, ще нагази той в уютни и приветливи долини, предопределен и за спокойни човешки обиталища. Американският художник Рокуел Кент бе запитан веднъж на палубата на презокеански кораб от чуждестранни журналисти коя страна на планетата му е направила най-силно впечатление. "Като отдавам нужното уважение на големите страни — отговаря Рокуел Кент на журналистите, — аз особено много харесвам малката, уютна и приветлива България". Понеже сме се пръкнали ние посред Балканите, то постепенно се обграждаме с втори балкани на надежда и на очакване; ако не можем да преминем отвъд планинското било, то ние живеем в очакване, че някой друг вместо нас ще извьрши тази търпелива работа, ше се запъти той от отвъдната страна и един ден ще се спусне по склона право насреща ни. Планините са свърталища на надежди и на легенди, равнините са свърталища на примирение и мистерии; планините гледат света с кристалните си и чисти езера, сини и светли са очите на тези езера . . .
Йордан Радичков, из "Прашна"