Коментари

Русский

English

Вход

Албуми Коментари Колекция Заглавия Етикети Конверты Показалец Публикации Участници Форум

29 дена

За сайта

30044 коментара

ВХМ 6427

A1. Да строим (Ас. Карастоянов, Ив. Бурин) - изп. АПБРТ, Диригент М. Милков, A2. Свири хармонико (Т. Попов, В. Ханчев) - изп. Георги Кордов и Н. Цончева с Вокална група и оркестър, дир. К. Драгнев B1. Бригадирци (Г. Димитров, Кр. Пенев), B2. Бригадирски марш (Ас. Карастоянов, Ив. Бурин) изп. АПБРТ, Диригент М. Милков

Неаполитанската песен, разказ из живота на Енрико Карузо от Драган Тенев

ВАМ 6426

1973

Страна А — 7.20 Страна Б — 5.35 Изпълняват Ицках Финци, Банко Банков, П. Вучков и др. Sole Mio; Santa Lucia — изпълнява Е. Карузо Малки приятели. ЕНРИКО КАРУЗО е между най-великите оперни певци на всички времена. Макар, че е умрял преди повече от петдесет години, неговата слава не помръква и до днес. Син на беден железар, Карузо се ражда в Неапол на 22 февруари 1873 г. Неговото детство преминава в бедност. Пьрвият, който забелязва гласа му, е отец Бронзети. По-късно бъдещият певец учи и при педагозите Ди Лутио и Верджине. По същото време Карузо изкарва хляба си, като пее вечер из неаполитанските кръчми. Най-после го ангажирват в едка малка оперна трупа, която пътува от град на град. Това е началото на неговата удивителна певческа кариера. След две одини той пее вече в Миланската скала — най-прочутия оперен театър в света. Оттук, до края на живота си —2 август 1921 г. — Карузо преминава през Ню Иорк, Лондон, Париж, Москва, Буенос Айрес, Берлин и другите големи световни столици. Въпреки своята слава обаче, той не забраня бедните хора и остава верен приятел на всички, които истински обичат музиката. Човек с добро сърце, велик певец, Енрико Карузо е бил и превъзходен карикатурист. Друга негова дарба е била скулптурата. Той е моделирал с удоволствие фигурки от глина. Записите на нашата плоча са автентични. В тях звучи гласа на Карузо. Естествено звукозаписната техника в началото на века, когато са правени, далеч не е била като днешната, но тя все пак дава доста добра представа за необикновените гласови възможности на великия певец. Драган Тенев

Александър Димитров-Сашо - портрет по документи и спомени на съвременници

ВАМ 6422

1972

Страна А, Страна Б — 13.25 Изпълняват Петър Гюров, Виолета Бахчеванова, Дора Стаева, Н. Стамова, Васил Стойчев, Илия Раев ... и др. Александър Димитров се открояваше сред представителите на едно поколение, изцяло обречено на своята класа, народ и родина, по време, когато не само да се бориш и умреш за тях, но дори и честно да живееш бе върховна доблест и себеотричане... А той живя, бори се и умря в името на класата, народа и родината. Александър Димитров бе живот — атака от първия до последния си дъх. Едно страстно влюбено в учението момче напусна училище още от отделенията и излезна на улицата да лъска обувки. Защото дори и децата знаеха — не может да учиш и дори да живееш, ако нямаш хляб. Това ваксаджийче беше Сашо. Петнадесетина години по-късно един журналист отпечата статията "Човечество, народ и отечестволюбие" и в нея писа "Аз любя човечеството, защото няма народ вън от човечеството и отделно от него. Но аз съм в същото време патриот българин, любя своята родина и целия си живот ще положа за нейното преуспяване.. .“ Този вдъхновен, високо образован журналист беше Сашо. Когато се говори за "Петимата от РМС" името му се поставя винаги до името на Йорданка Николова. Защото животът и борбата им бяха удивително близки и преплетени. И той бе роден като нея в Беломорието, но истински се роди като човек и пролетарски борец сред пловдивските тютюноработници. И той и тя ръководеха работническото младежко движение в града и окръга. Заедно завършиха международната Ленинска школа в Москва, заедно станаха секретари на ЦК на РМС. И така до пролетта на 1944 година. На 17 май 1944 година край Бунарджика в Пловдив загина един бъдещ даровит и мъжествен държавник. И в последния си бой, той спокойно изпращаше куршум след куршум. Загивайки атакуваше. Атакувайки загиваше. И ни стон, ни вик, ни гръмко завещание. Животът му бе атака — от първия до последния дъх. А примерът му ни напомня отговорността — да се живее честно и последователно, да се побеждава скромно и безшумно.

Адалберт Антонов-Малчика - портрет по документи и спомени на съвременници

ВАМ 6421

1972

Страна А — 7.00 Страна Б — 6.10 Изпълняват Асен Кисимов, Виолета Бахчеванова, Дора Стаева, Ганчо Ганчев, Васил Стойчев, Илия Раев, Бочо Василев, Георги Гайтаников ... и др. Казваше се Адалберт Антонов. Но малцина знаеха същинското му име. За някои бе Любчо. А за всички, които го познаваха— Малчика. Млад мъж, с ръст, прякор и весел нрав на момче... Мъдър и смел. Той винаги имаше за другарите една добра дума, един съвет, една подкрепа. Малчика ... Дойде в София да учи и да се върне при своите съселяни в Лъжене, Свищовско, като ветеринарен лекар ... Но го изключиха от всички висши училища, точно тогава, когато трябваше да получи университетска диплома... Защото той, отличният студент, ръководителят на БОНСС, вече бе защитил блестящо в десетки студентски демонстрации и стачки дипломата на пролетарски трибун и революционер. Тринадесет години този вездесъщ момък вършеше тихо и незабележимо своето опасно дело. Всяка негова дума бе откровение и пламтяща искра. Един изключен студент стана тъкач в княжевската текстилна фабрика "П. Радев". И скоро целият район закипя. Появиха се въздържателни дружества, младежки кооперативни групи. Младежкото дружество "Свежа струя" редовно уреждаше вечеринки и лекции. Предприятията от района започнаха да изпращат протестни делегации при министри и властници. Уволниха го като инициатор на стачка. Постъпи на работа във фабрика „Елбека"... И пак, но в друг район — оживление, демонстрации, стачки ... И всичко това се повтаряше многократно ... Тринадесет години млада работническа София го познаваше и обичаше. Но малцина можеха да назоват истинското му име. И само ония, на които се полагаше, знаеха, че от този момък без адрес и квартира, тръгват нишките на голямо и опасно дело, че той е ръководител на Окръжния комитет и член на ЦК на РМС, а по-късно и негов секретар. Само на неколцината от хилядите, които едва ли не всеки ден го срещаха и поздравяваха по софийските улици, беше известно, че на този шегаджия вече виси една задочна смъртна присъда. Беше края на 1942 година, когато го разстреляха. Но той и сега сякаш е сред нас — един млад мъж, с ръст, прякор и весел нрав на момче. Мъдър и смел. С име, станало символ — Малчика.

Лиляна Димитрова - портрет по документи и спомени на съвременници

ВАМ 6420

1972

Страна А, Страна Б — 13.25 изпълняват Виолета Бахчеванова, Дора Стаева, Лили Райнова, Наталия Бардская, Лора Захова, Асен Кисимов, Васил Стойчев, Петър Чернев, Бочо Василев ... и др. "На 27 юни падна убита другарката Блага..." Така съобщи през 1944 година Окръжиият комитет на РМС в Пловдив за гибелта на Лиляна Димитрова. Стотици пушки, шмайзери и бомби, хиляди куршуми... срещу един пистолет зареден с ненавист и... с обич. Стотина добре обучени полицаи - главорези ... Срещу една единствена девойка. И двадесет часа непрестанно сражение. Това бе смъртта на Блага. В нея всичко бе обикновено, моминско: нежно обичаше цветята и птиците, а не пистолетите, радваше или се просълэяваше когато получи писмо, искаше да обича и да бъде обичана, а не да убива. Тя имаше много — обаятелен момински чар, студентска книжка, изключително ученолюбие, остър ум. Но с цялата си душа и съзнание се венча за една борба, която изискваше от нея всичко, а не й обещаваше нишо... И това я направи всесилна. На 19 години тя стана член на РМС. И много скоро ръководителите на организацията — Йорданка, Сашо, Малчика, откриха, че красивата и нежна девойка притежава качества на изключителен организатор и оратор, на смел конспиратор и всеотдаен борец. Тя бе тяхна ученичка и съратничка. Бе един от ръководителите на БОНСС, член на ЦК на РМС, секретар на софийската ремсова организация... Арестуваха я. Интернираха я. Подложиха я на многодневни инквизиции, за да разкрият дейността й, другарите й, за да я съдят и осъдят... Но, дори и полицаите се убедиха, че мълчанието й е красноречиво като нейното пламенно слово. И като не можаха да я осъдят, изпратиха я в концлагер. Оттам тя избяга десетина дни по-късно заедно с Йорданка. И отново отнде там, където бе най-необходима. През пролетта на 1944 година Сашо и тя бяха изпратени в Пловдив. Това бе последната й пролет. Загина на 26 години... И винаги ще остане млада.

ВИГ "Златни струни"

ВТМ 6416

I страна 1. Нашата песен (м. и ар. Н. Андреев, Г. Константинов) — 2.50 2. Обич моя (К. Сантана, С. Банков, Н. Андреев) — 3.50 II страна 1. Чула е баба (нар. песен, обр. Н. Андреев) — 2.15 2. Дилмано, Дилберо (нар. песен, обр. Н. Андреев) — 3.15 Диригент Н. Андреев

Христо КИДИКОВ

ВТМ 6413

дата на запис: издание 1973 г.

Христо КИДИКОВ

ВТМ 6413

дата на запис: издание 1973 г.