2 години
За сайта
ВсичкиПлочиФлексиАудиокасети«Балкантон Трейдинг»ДругиКомплекти / Кутии78 об/м – ШеллациКомпактдискове
30035 коментара
5 2 | ВАА 10911 дата на запис: издание 1982 г.  |
| Страна А—Стихотворенията (21.40) 1. Пролет в планината, 2. В тъмното, 3. Добрите писма, 4. След заседание, 5. Родителите, 6. Сиво, 7. Вик от детинството, 8. Кака Милена, 9. На себе си, 10. Японският филм, 11. Земетръс, 12. Щурчета, 13. Уж за Брьогел, 14. Горска басня, 15. Зареждане, 16. Белият рът, 17. Пред парадния вход, 18. Гореща молба, 19. Търси се, 20. Тъжен миг, 21. Забравеното, 22. Ключето Страна Б — Поеми 1. Палечко (11.50) 2. Сбогом, тате (12.05) Изпълнява авторът Тонрежисьор: Мая Стоянова Звукооператор: Светла Бончева Тонинженер: Йорданка Колева Музика: Георги Генков Редактор: Олга Кръстева Записьт е правен в V и II тонстудио на Българското радио Богато откъм размисли, жизнен материал, теми и идеи, литературното дело на Валери Петров е и жанрово многопосочно. Писателят изгражда творческата си биография като поет, драматург, киносценарист и преводач. При това тази разноликост винаги е била подплатена със завидна езикова издържаност, дълбока мисловност и ерудиция, винаги е била подклаждана от голямата му любов към език и литература. Роден през 1920 г. в София, Валери Петров израства в средата на прогресивно мислещата ни интелигенция. Баща му е от най-добрите, изтъкнати столични прависти, майка му - учителка по френски език. По силата на приемствеността, това обкръжение, освен че формира у него разностранни интереси, но пробужда и „главната му страст в живота — литературата. Получил средното си образование в Италианската гимназия, той завършва и Медицинския факултет в София. С този период са свързани най-ранните литературни изяви на Валери Петров. Дебютът му е в областта на поезията, а поемите, отпечатани в сп. "Изкуство и критика" и станали ядро на първата му книга „Стихотворения" (1949 г.), говорят за творческата зрелост на младия поет. Неговата начетеност и познания го отвеждат след войната като дипломат в Рим. Но не са много годините, през които той се занимава с медицина и дипломация. Литературата го разделя окончателно и завинаги от тях. Приемайки творческия труд за своя съдба, Валери Петров е от онези творци, за които изкуството не е отвлечено, неразбираемо понятие, създавано единствено в чертозите на авторовото мироздание, а преживяна истина, преосмислена житейска правда, съзидателен труд създаван сред хората и за хората. Може би затова авторът навсякъде е близък и осезаем - и с неподправената си артистичност и тънък усет към красота и хармония и със свежия си хумор, неусетно преминаващ в остра, правдива сатира, и с умението си да се докосне до необикновеното по „човешки", искрено и топло и с философского си отношение към незабележимите в делника, но значими неща. Трудно е да се говори и пише за поезията на Валери Петров може би главно поради това, че всяка възможност да бъде сбъркана с поезията на друг автор е изключена. Мека по тоналност, дълбоко осмислена и образна, поезията на Валери Петров вълнува читатели от различии поколения със своята откровеност, яснота на мисълта и чистота на поетичния израз. За силата на поетичната му дарба говорят книгите „Стихотворения и поеми", „Като погледнеш назад", „В меката есен" , „Дъжд вали - слънце грее", „На смях", „Поезия", книги, които никога не се застояват в книжарниците и на които тиражите винаги ни ск струват малки. Едновременно със стиховете Валери Петров пише и „поезия за сцената и екрана". Незабравими ще останат пиесите му „Когато розите танцуват", "Честна мускетарска", „Театър — любов моя", сценариите на филмите „На малкия остров", „Слънцето и сянката", „Първи урок", „Рицар без броня", "Йо-хо-хо!". От широкия кръгозор на писателя не убягва и живият пламък на детството. Още с първата си поема „Палечко", Валери Петров ни подсказва за умението си съвсем естествено и спонтанно да обгръща със зрялата си мисъл детския свят. Без натрапчив дидактизъм, написани с много въображение, актуални и свежи пиесите му „Бяла приказка , „Копче за сън" , „Меко казано" са постижение за съвременната ни детска драматургия. Автор на два пътеписа - „Книга за Китай" и „Африкански бележник", Валери Петров защищава името си на талантлив творец и с чудесните си преводи на художествена литература. Най-значителният му труд в тази насока е преводът на български език на цялата Шекспирова драматургия. Дори само това голямо по своята същност и стойност дело е предостатъчно, за да остави името на своя автор-преводач в първата редица на националната ни култура. Елисавета Михайлова |
3 2 | ВАА 10910 1983, дата на запис: 1982 |
| Страна А — 25.00 Страна Б — 25.30 ТЕКСТОВЕТЕ НА СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ ЧЕТЕ БОРИС АРАБОВ УЧАСТВУВАТ ОЩЕ: ПЕТЪР ПЕТРОВ И ИВАН ДЖАМБАЗОВ Съставител на композицията: Митьо Радуков Рецензент: Божидар Райков Консултант на записа: Боряна Христова Тонрежисьор: Тихомир Стаменков Звукооператор: Валентин Панов Тонтехник: Марин Маринов Музикално оформление: Виолета Топалова Редактор: Олга Кръстева Записът е направен в 5 тонстудио на Българското радио На 25 май 1805 година в Букурещ Софроний Врачански завършил ръкописен сборник с общо заглавие „Изповедание православной веры Софрония епископа Врачанскаго". Авторът тогава бил на 66 години. В сборника Софроний нарисувал портрета си и преписал четири свои произведения. Последното от тях е „Житие и страдания грешнаго Софрония". То заема само девет страници от ръкописа: от 353 до 362. След 56 години, на 17 октомври 1861 година Георги Раковски открил във вестник „Дунавски лебед" рубрика "Драгоценни паметници за българската история”. Като пръв паметник Раковски публикувал "Житие и страдания грешнаго Софрония" и пояснил: „Тойзи драгоценен памятник ся съобщи нам от многоуважаемаго господина Виктора Григоровича, професора Казанскаго университета, кой го е написал и приписал в руските архиви . . ." След още 51 година филологът доктор Павел Орешков намира оригинала в „Погодиновото древне книгохранилище в Императорската публична библиотека в Петербург под номер 1204". Така цели 107 години били необходими на тази малка книжка, за да стигне от автора до хранилищата на Българската академия на науките. Но значението й за българската история и култура определил още първият й издател — Георги Раковски: „Каква важност има за нашата нова история всяк учен и благоразумен българин може да съди, къту го прочете с внимание, защото в него се обема една епоха за коя твърде малко описания са се открили досега и явява се един ревностен и родолюбив българин отец Софроний, кой не само е бил духовен учител и разпространител Българскаго язика, но още е имал да прави и политически работи. Ние го обнародваме точно в язика, както ни е съобщен ..." На тази плоча откъсите от автобиографията на Софроний Врачански звучат така, както са били написани. А за последните години от живота на Софроний Врачански (когато той започва да се подписва „Софроний епископ Български") разказват документи от неговата обществена дейност, получили гласност едва в наши дни. Още през 1861 година Раковски възкликва „Колко добро би било за нашата книжнина, ако днешните учени, които живеят в България 6иха събрали по нещо си и биха го обнародвали!" Десетилетия по-късно в студията си „Автобиографията на Софрония Врачански" Боян Пенев пише: „Да беше се сетил всеки от нашите видни книжовници и обществени дейци на миналото ни поне колкото Софроний да ни остави една вест за себе си и за своите съвременници, да напише една изповед, правдива като изповедта на Софроний, като послесловието на Паисиевата история, като недовършената биография на Раковски или Епизода на П. Р. Славейков, ние щяхме да имаме днес една жива история на миналото, незаменима характеристика на епохата и нейните представители . . . Нека ми бъде позволено да подчертая още веднъж, че ако ние се отнасяме с по-голямо предубеждение към миналото и особено към предишната литература, бихме съзрели общата, дълбоката основа на своя духовен живот, бихме доловили зависимостта на новото от старото и тяхната неразлъчност. . ." |
7 4 | ВТА 10908 1982, дата на запис: 1982 |
| Страна I 1. Върни нашата нощ = Take Back The Night (3.38) 2. Нямам време = Runnin' Out Of Time (4.25) 3. Вселената = Mrs. Universum (3.50) 4. Нека да танцуваме = Woodoo, Let's Dance (5.47) 5. Трудно ми е = Hard To Handle (3.25) Страна II 1. Пощенска кутия = Mailbox (3.15) 2. Хората говорят = My Reputation (5.47) 3. Хей, момиче = Hey Sister (4.20) 4. Предупреждение = In Two Places Same Time (4.42) 5. Мила моя = De Soto Sweet (3.10) Худ. оформление — Дянко Дянков |
4 2 | ВРА 10906-10907 (2 плочи) дата на запис: издание 1982 г. |
| ВРА 10906 Ж. Офенбах. Из "Хубавата Елена": Ария на Елена из 1-во д. Изп. М. Коцева. Ария на Парис из 1-во д. Изп. А. Аронов. Дует на Елена и Парис из 1-во д. Изп. М. Коцева и А. Аронов. Дует на Елена и Парис из 2-ро д. Изп. М. Коцева и А. Аронов. Й.Щраус. Из "Цигански барон": Куплети на Баринкай из 1-во д. Изп. Т. Ботев. Ария на Сафи из 1-во д. Изп. М. Паунова. Куплети на Жупан из 1-во д. Изп. В. Дамянов. Дует на Сафи и Баринкай из 2-ро д. Изп. М. Паунова и Т. Ботев. Терцет на Сафи, Чипра и Баринкай из 2-ро д. Изп. М. Паунова, Л. Кошлукова и Т. Ботев. Дует на Арсена и Мирабела из 2-ро д. Изп. Л. Чешмеджиева и М. Братанова. Съпр. оркестърът на Държавния музикален театър "Стефан Македонски". Диригенти Жул ЛЕВИ и Димитър КАРАГЬОЗОВ ВРА 10907 Фр. фон Супе. Из "Бокачо": Дует на Фиамета и Бокачо из 1-во д. Изп. Л. Чешмеджиева и В. Даскалов. Дует на Фиамета и Перунела. Изп. Л. Чешмеджиева и Цв. Голанова. Куплети на Изабела. Изп. Л. Кошлукова. Дует на Фиамета и Бокачо из 2-ро д. Изп. Л. Чешмеджиева и В. Даскалов. Терцет на Фиамета, Изабела и Перунела. Изп. Л. Чешмеджиева, Л. Кошлукова и Цв. Голанова. И. Калман. Из "Теменужката от Монмартър": Дует на Виолета и Раул. Изп. А. Шуманова и Н. Николов. Ария на Виолета. Изп. А. Шуманова. Дует на Нинон и Раул. Изп. Т. Георгиева и Н. Николов. Квартет на Виолета, Раул, Марсел и Анри. Изп. А. Шуманова, Н. Николов, В. Даскалов и Сл. Борисов. Съпр. оркестърът на Държавния музикален театър "Стефан Македонски". Диригент Росица БАТАЛОВА |
1 1 | ВАА 10905 1982, дата на запис: 1982 |
| Страна А — 22.00 Страна Б — 22.30 Режисьор: Славка Матова Музика: Стефан Димитров Изпълнение: Юри Ангелов, Славка Славова, Димитър Вачев, Жоржета Чакърова, Галина Ганчева, Кирил Кавадарков, Георги Николов, Веселка Маркова, Вяра Табакова, Калина Бояджиева, Никола Стефанов, Радка Петрова |
3 3 | ВНА 10904 |
| А1. Куне, моме 2. Песен за Стефан Караджа 3. Викнала Гана 4. Дунаве, ой Дунаве 5. Нали ти рекох, Тодоро 6. Янко, море Съпр. орк., обр. Хр. Раданов (1,3,4,6), Ем. Колев (2,5). Дир. Хр. Раданов (1-6) В1. Песен за Индже войвода 2. Заправи Стоян воденица 3. Янче ле, бяло момиче 4. Любил се Кольо с Милка 5. Ценка оше малка е 6. Цветана на стол седеше Съпр. орк., обр. Ем. Колев (1,2,6), Хр. Раданов (3,5), К. Колев (4). Дир. Хр. Раданов (1,2,3,5,6), К. Колев (4) |
3 3 | ВХА 10903 дата на запис: издание 1983 г. |
| Бойни маршове, посветени на сухопътни войски: Вей се, гордо знаме / Ал. Райчев. Знамето / Д. Сагаев. Огнище на дедите / Д. Драганова. Клокотница / Б. Михайлов. Танкисти / Т. Стойков. Бойни маршове, посветени на артилеристи и ракетчици: Артилерийски марш / Г. Тимев. Безсънни батареи / Ал. Текелиев. Артилеристи / Ж. Леви. На страж / Д. Хинков. Могъщ и буден страж / В. Казанджиев. Изп. Представителен духов оркестър на БНА, дир. Е. Врачански (1, 2, 6, 7), Цв. Цветков (3, 4, 5, 8, 9, 10) Бойни маршове, посветени на военновъздушните сили: Летяха знамена / Ал. Танев. Крилати синове / П. Хаджиев. В полет смел / В. Райчев. Верни на небето / Б. Михайлов. Пилоти / Р. Петкова. Бойни маршове, посветени на военноморските сили: Черно море, родно море / Е. Аврамов. Марш на матросите / Б. Михайлов. Марш на военните моряци / Г. Костов. На път / Ж. Бонев. Матроска клетва / Д. Петков. Изп. Представителен духов оркестър на БНА, дир. Е. Врачански (1, 2, 6, 7), Цв. Цветков (3, 4, 5, 8, 9, 10) |
6 2 | ВАА 10901-10902 (2 плочи) 1982, дата на запис: 1982 |
| Изпълняват артистите Димитър Буйнозов и Васил Михайлов. В композицията са включени откъси от следните произведения: ВАА 10901 — Първа страна (23.20) 1. Увертюра "Кориолан", 2. Симфония номер 9, op. 125 в Ре минор - I част, 3. Симфония номер 9, op. 125 в Ре минор - IV част, 4. Концерт за пиано и оркестър номер 5, op. 73 в Ми бемол мажор - II част, 5. Соната за пиано номер 23, op. 57, във Фа минор - "Апасионата" - III част, 6. Увертюра "Прометей" 7. Симфония номер 3, op. 55 в Ми бемол мажор - IV част, 8. Увертюра "Прометей" ВАА 10901 — Втора страна (23.45) 9. Концерт за пиано номер 4, op. 58 в Сол мажор - I част, 10. Соната за пиано номер 1, op. 2, във Фа минор - I част, 11. Соната за пиано номер 8, op. 13, в До минор - "Патетична" - II част, 12. Соната за пиано номер 7, op. 10, в Ре мажор - II част, 13. Концерт за пиано и оркестър номер 3, op. 37 в До минор - II част, 14. Соната за пиано номер 8, op. 13, в До минор - "Патетична "- I част, 15. Симфония номер 1, op. 21 в До мажор - IV част, 16. Симфония номер 1, op. 21 в До мажор - I част, 17. Соната за пиано номер 14, op. 27, в До диез минор - "Лунна" - I част 18. Соната за пиано номер 14, op. 27, в До диез минор - "Лунна" - III част ВАА 10902 — Първа страна (24.20) 19. Симфония № 5 оп. 67 в до минор - III и IV част 20. Соната за цигулка и пиано № 9 оп. 47 в ла мажор "Кройцерова" - I част 21. Симфония № 2 оп. 36 в ре мажор - I част 22. Симфония № 2 оп. 36 в ре мажор - IV част 23. Симфония № 3 оп. 55 в ми бемол мажор "Ероика" - I част 24. Симфония № 3 оп. 55 в ми бемол мажор "Ероика" - I част 25. Симфония № 3 оп. 55 в ми бемол мажор "Ероика" - II част 26. Симфония № 3 оп. 55 в ми бемол мажор "Ероика" - IV част 27. Симфония № 5 оп. 67 в до минор - I част 28. Соната за пиано № 23 оп. 57 във фа минор "Апасионата" - I част 29. Опера "Фиделио" - 1 д., хор на затворниците ВАА 10902 — Втора страна (24.20) 30. Опера "Фиделио", II д., ария на Флорестан 31. Концерт за пиано и оркестър № 5 оп. 73 в ми бемол мажор - I част 32. Симфония № 6 оп. 68 във фа мажор "Пасторална" - IV част, "Буря" 33. Увертюра "Егмонт" 34. Симфония № 7 оп. 92 в ла мажор - I част 35. Опера "Фиделио" - II д. 36. Симфония № 9 оп. 125 в ре минор - I част 37. Симфония № 9 оп. 125 в ре минор - III част 38. Симфония № 9 оп. 125 в ре минор - IV част 39. Увертюра "Кориолан" 40. Симфония № 9 оп. 125 в ре минор - IV част (финал) Тонрежисьор — Борис Ангелов Звукооператор — Богомил Недев Тонинженер — Димитър Бабайков |
12 5 | ВОА 1296-1298 (3 плочи) дата на запис: издание 1973 г. |
12 5 | ВОА 1296-1298 (3 плочи) дата на запис: издание 1973 г. |
3 1 | ВХА 1119 |
3 1 | ВХА 1119 |
5 5 | ВТА 10869 1982, дата на запис: 1982 |
5 5 | ВТА 10869 1982, дата на запис: 1982 |
7 3 | ВНА 10887-10888 (2 плочи) дата на запис: издание 1982 г. |
7 3 | ВНА 10887-10888 (2 плочи) дата на запис: издание 1982 г. |
3 3 | ВКА 10898 1982, дата на запис: ноември 1981 |
| I страна Й. Хайдн. Струнен квартет в сол мажор, оп. 54 № 1 1. Allegro con brio (5.23) 2. Allegretto (7.00) 3. Allegretto (4.35) 4. Finale. Presto (3.30) II страна Й. Хайдн. Струнен квартет в до мажор, оп. 52 № 2 1. Vivace (6.30) 2. Adagio. 3. Allegretto (8.30) 4. Finale (6.35) Записите са направени през м. ноември 1981 г. в зала "България" |
3 6 | ВТА 10897 1982, дата на запис: 1982 |
| Страна I 1. Довиждане, Катерина (Александър Йосифов, Зоран Миливоевич, Александър Бахаров) — 4.00 2. Момичето с луничките (Тончо Русев, Зоран Миливоевич, Константин Цеков) — 3.30 3. Струва ми се (м. и т. Вуядин Вуйчич, Красимир Драндийски) — 3.00 4. Елена (Петко Петков, Зоран Миливоевич, Румен Бояджиев) — 2.40 5. Хубава жена (м. и т. Зоран Миливоевич, Красимир Драндийски) — 3.40 6. Винаги твой (м. и ар. Мишо Ваклинов, Зоран Миливоевич) — 3.15 Страна II 1. Ти си жена (Иван Пеев, Зоран Миливоевич, Иван Лечев) — 4.37 2. Любов и мода (м. и т. Дарко Кралич, Румен Бояджиев) — 2.50 3. Взаимна любов (Атанас Бояджиев, Зоран Миливоевич, Иван Лечев) — 3.55 4. Ти си моята опора (м. и т. Зоран Миливоевич, Петко Петков) — 3.05 5. Уличният музикант (Атанас Косев, Зоран Миливоевич, Александър Бахаров) — 3.15 6. Спри за малко (м. и т. Зоран Миливоевич, Петко Петков) — 3.03 Записите са направени в студио "Балкантон" 1982 г. с ФСБ Тонрежисьори: Васил Стефанов и Деян Тимнев Тонинженер: Момчил Момчилов Тонтехник: Николай Христов Тоноператори: Александър Савелиев и Борис Чакъров |
3 3 | ВТА 10896 1982, дата на запис: 1982 |
| Страна I 1. Две щастливи сенки - м. Атанас Косев, т. Димитър Ценов, ар. Иван Пеев (2.40) 2. Трябва нещо да оставим - м. Александър Йосифов, т. Димитър Точев, ар. Константин Драгнев (4.30) 3. Корабът, морето и песента - м. Митко Щерев, т. Стефан Банков, ар. Константин Драгнев (2.25) 4. Китка за обич - м. и ар. Кирил Икономов, т. Йосиф Самарджиев (3.05) 5. Вярвам аз - м. и ар. Янко Миладинов, т. Стефан Банков (3.45) 6. Обич и лято - м.и ар. Вили Казасян, т. Стефан Банков (2.55) Страна II 1. Моят дом е света - м. и ар. Иван Пеев, т. Георги Начев (2.50) 2. Мои малки дъщери - м. и ар. Иван Пеев, т. Георги Начев (4.15) 3. Дъжд - м. Александър Йосифов, т. Валентин Дарев, ар. Константин Драгнев (1.55) 4. Песен за мама - м. Митко Щерев, т. Стефан Банков, ар. Константин Драгнев (3.43) 5. Откровение - м. и ар. Кирил Икономов, т. Павел Матев (3.08) 6. Песен за Вапцаров - м. и ар. Кирил Икономов, т. Георги Савеклиев (3.45) ЕСТРАДЕН ОРКЕСТЪР "БЛАГОЕВГРАД", солистка Мая Нешкова КИРИЛ ИКОНОМОВ — художествен ръководител, тромпет РАШКО РАШКОВ — тромпет ХРИСТО ВЪЛЧАНОВ — китара ТОМЧО ИКОНОМОВ — бас китара, контрабас ЮЛИАН МИРЧЕВ — ударни ТОДОР КОВАЧЕВ — клавишни инструменти Диригент Кирил Икономов Записите са направени в Радио София 1981 г. Тонрежисьор: Атанас Байков Тоноператор: Огнян Цветков Тонинженер: Ирина Петрова |
14 6 | ВТА 10895 1982, дата на запис: 1981 |
| Страна I 1. Не затваряй телефона (3.09) 2. Слушай музиката (3.52) 3. Време за обич (2.49) 4. Еленър Ригби (3.17) 5. Искам да спра (3.35) Страна II 1. Карнавал - нека децата играят (5.25) 2. Не съм доволен (3.20) 3. Солена любов (2.55) 4. Обувки за танц (4.00) 5. Дай ми малко обич (4.22) Из репертоара на групите ,,ТОТО'', „ДУБИ БРАДЪРЗ", „ДИСКО МЬДЪРЗ”, „БИТЪЛС”, „САНТАНА”, „РОЛИНГ СТОУНС", „ДЕЛЕГЕЙШЪН", ЕДИ МИТЧЕЛ И „РОКЕРС ", НИГЕЛ ОЛСЪН, ДЖИНО ВАНЕЛИ Студио вариант в изпълнение на ФСБ Записите са направени в Студио Бапкантон " 1981 г. Тонрежисьор: Деян Тимнев |
